Спря и се обърна към Кугал.
— С колко нокусара смяташ, че разполагаш сред своите банди?
„Нокусара“ означаваше „невидими“ и се пазеше за най-умелите сикари, онези, които постигаха най-високото ниво на обучение и доверие. Те бяха легендарните призрачни воини: убийците, шпионите и агентите на Кралството на нощта, които можеха да проникнат във всяка сграда, колкото и добре да се охранява, и да вземат живота на всеки владетел. Те бяха агентите, които отклоняваха информация и печелеха на някои благородници надмощие над техните съперници. В младостта си Фасария беше един от най-добрите, може би най-добрият от мъжете, включени в този съвет. Дори Кугал бе принуден да признае, че това е знание, в което Фасария е най-вещият.
Кугал отвърна:
— Знаеш не по-зле от мен. Трийсет и един.
Зусара бързо зададе същия въпрос на другите трима майстори, които му дадоха подобни отговори, след което каза:
— И аз имам двайсет и пет. С клановете, които не присъстват, нашите нокусара наброяват по-малко от четиристотин всичко и имаме три пъти повече сикари, разпръснати из половината Гарн. Ще рече, имаме по-малко от две хиляди мъже и жени, които могат да сплашат войски десет, двайсет пъти по-многобройни от тях. Репутацията ни е това, което ги защитава и ги прави ценни, а не магически умения или свръхчовешки дарби. Представата, че имаме магически умения и свръхчовешки дарби, е това, което ни защитава.
— Не можем никога да нарушим договор — завърши той с намек за стомана в тона си.
— Не ме интересува къде или кога става, стига онова момче да умре, тъй че ако искаш да изпълниш договора и след това да го убиеш, ще се съглася. — Кугал огледа присъстващите, готов сякаш да се опълчи на всеки, който би поискал нещо друго.
Фасария сви рамене.
— Ако момчето умре дори и минута след като договорът ни е изпълнен, това е маловажно.
Зусара се съгласи с кимване.
— Една минута би било малко прекалено бързо, за да се избегне подозрението в съучастие. А също така би могло да се окаже ценно да открием защо барон Дюмарш желае да го опази жив и в тайна. Тъй че как най-добре да изпълним тези задачи?
— Нека някой да поеме мисията — каза Фасария. — Да се представят за пътуващо за Маркенет семейство. Момчето трябва да мисли, че е хитрина, и да вярва, че все още сме за него. Ако пристигнат в уречения ден, може да бъде предаден на човека на барона. А след известно време, когато разкрием плана на Дюмарш, могат да убият момчето.
— Кой?
— Нека Реза да поеме младежа — каза Микиал. — Изградили са връзка. Имат си доверие.
— Не — заяви Зусара. — Трябва ни друг. Искам всякаква възможна неприятност да е колкото може по-далече от фамилиите ни.
Микиал помисли за миг, след което погледна стария селски майстор на Хату и го попита:
— Кого предпочита Хату?
— Бодай — отвърна Фасария без колебание. — Студентите го харесват най-много от всички учители. Той е… различен.
Зусара кимна.
— Той е твърд, но също така може да бъде добър. Обича да поучава, поради което някои, които са жадни за знание като Хату, биват привлечени към него. Къде е той сега?
— Някъде на запад в Северна Тембрия. Управителят на селото му ще знае.
— Извести го, че му пращаме… проблем.
Микиал кимна късо.
— За да стигнат до Маркенет в уреченото време, трябва да пратим бързи кораби.
— Кораби?
— Докато не научим повече за онези три кораба, искам да сме сигурни, че момчето ще стигне до барон Дюмарш безопасно. — Помълча за миг, докато премисляше нещо. — Плават през Теснините — каза накрая — до далечния бряг на Северна Тембрия, нагоре до порт Колос, след това до Пащар. Нареждаме на Бодай да срещне Реза и момчето там. След това Реза ще ги остави и Бодай ще придружи момчето до барона. Ще идва от север и ако нещо го сполети, това е възможно най-отдалечено от нас.
— Бодай ли ще убие момчето?
— Ако се наложи. Но бих предпочел друг да е с тях, в случай че нещо се обърка — каза Зусара.
Микиал погледна Фасария и каза:
— Има ли друг ученик, някой в нокусара, на когото той се доверява?
— Той е момче с малко приятели, с този негов нрав… и най-близкият му приятел… — погледна към Кугал, чието лице помръкна при споменаването за Донти, — е мъртъв.
— Той спомена за момиче — каза Зусара.
— Хава — уточни Фасария и кимна. — Близки са и тя също беше приятелка с Донти. Отделянето на тримата беше проблем от време на време. — Фасария се замисли за миг. — Мисля, че е привлечен от нея. Но не съм сигурен дали разбира желанията си; другите му чувства често биват надмогнати от дълбокия му гняв. — Помълча, сякаш премисляше за момичето. — Тя не е сикари все още, но е много добра. Отметнал съм я да се включи в нокусара.