Зусара изпита облекчение, че дядото на Донти бе склонен да разшири отговорността за смъртта на внука си, смъквайки донякъде вината от раменете на Хату; това нямаше да промени съдбата на момчето, но щеше да спре Кугал да му досажда за това.
— Може би, но нека да не допускаме, че има връзка, докато не се докаже. По-загрижен съм за пиратска ескадра, която не бяга щом види флага на Коалтачин, отколкото за отдалечената възможност да са в съюз със Сестрите на Дълбините. Онази магия… — Той поклати глава. — Като нищо може да ни се наложи да си имаме работа с онези вещици някой ден, но точно сега непосредствената заплаха е наличието на кораби, които ни предизвикват в собствените ни води.
Другите майстори измърмориха в съгласие.
— Известете всичките ни агенти по островите и по крайбрежието на Северна Тембрия. Трябва да разберем кой е собственикът на онези кораби. Всичко забелязано трябва да ни се докладва, та дори да изглежда нещо тривиално — заяви Зусара. — Има някои, които биха се опитали да пленят някой наш кораб, но те се махнаха, така че не е нужно да ги назоваваме.
Майсторите се спогледаха и кимнаха в съгласие. Коалтачин имаше много малко врагове, всички добре известни на Съвета, но имаше един враг, от когото се бояха най-много и споменаваха с неохота за него.
— Не съм съгласен — заяви Фасария. — Не е нужно да споменаваме онези, но трябва да внимаваме, ако те наистина сега порят водите ни.
Кугал изглеждаше готов да избухне в нов пристъп на гняв, но изражението му бързо се промени и вместо това той въздъхна тежко.
— Фасария е прав. Онези, които… са се махнали по времето на нашите дядовци и прадядовци, те са като нас. — Огледа другите майстори. — Имам доклади от някои от екипите ми. Не нещо важно, просто… намеци, че някой би могъл да е наблизо.
— Нарочно ли си толкова неясен, Кугал? — каза майстор Тагага. — Казвай направо.
Кугал изглеждаше готов да избухне отново, дори срещу Тагага, който пък изглеждаше, повече от готов за сблъсък, ако се стигне до това.
— Майстори! — сгълча ги Зусара.
Кугал го погледна и каза:
— Добре. Онези, които са отказали да се подчинят на Съвета и са заминали на юг, за да се изгубят в Десетте хиляди острова, може би се връщат.
— Защо мислиш така? — попита намръщено Тагага.
— Някой съсипва екипите ми на юг. Някой много умен. Мисля, че ѝ казват Паяка.
— Жена?!
Кугал сви рамене.
— Някои от капитаните ми твърдят, че е жена. Може би е подвеждане, но екипите, на които сме се натъквали, не са обикновени улични бандити и побойници. Имат опит. Добре го прикриват, но го имат.
— Бил ли си предизвикван открито? — попита Зусара.
— Не, но… — Кугал поклати глава. — Нещо предстои. Усещам го.
Зусара помълча, после заяви:
— Ще изчакаме и ще обсъдим това, когато се върнат другите членове на Съвета, и ще известим тези, на които най-много разчитаме, да стоят нащрек и да донасят за всеки намек за… завръщането на братята ни.
Погледна Ренгара и каза:
— И никога повече с това „не е работа на Съвета“ и създаване на екипи там, където никой от нас не знае, че имаш такива. Трябва да знаем за всеки намек за заплаха. За този „паяк“. Може да не е нищо, но може да е… — сниши глас — Ажанти.
Само изричането на думата накара другите майстори да затаят дъх и да настръхнат. Израженията им издаваха, че предпочитат да не са я чули.
С жест Зусара прекрати по-нататъшното обсъждане.
— И ако има нишка от онези кораби до вещиците, ще я открием много скоро. Ще дойде ден, когато ще трябва да сложим край на онези мръсни човекоядни жени, но този ден не е днес.
— Сега нека да се върнем на проблема с момчето — продължи той. — Има ли някой да добави нещо към това, което решихме тук?
След като никой не проговори, Зусара кимна, за да покаже, че заседанието е приключило.
Майсторите започнаха да стават и да излизат. Кугал и Тагага се изгледаха сърдито. Когато Фасария мина покрай него, Зусара каза:
— Кажи на момчето да е готово да отпътува утре.
Старият майстор кимна и кимна и на Микиал на излизане.
Щом Зусара и най-големият му син останаха сами, Микиал попита:
— Защо имам чувството, че това е много по-опасно, отколкото си мислим?
Старият майстор кимна в съгласие.
— Да. Наистина вони на риск.
Издиша дълбоко и продължи:
— Ясновидката си има граници на възможностите и не винаги говори ясно за това, което вижда, тъй че големината на опасността е неизвестна, а това ме безпокои повече, отколкото мога да опиша.
Микиал стисна рамото на баща си.
— Ще кажа на Реза какво трябва да направи с момчето.