Вече навлизаха в предградията и Фасария трябваше да повиши малко глас, но все пак успя да задържи разговора само между тях.
— Тъй че, Хату, това също е свършек.
— Кое, учителю? Наистина не разбирам.
Фасария се усмихна.
— Ще разбереш някой ден, може би дори скоро… Сега, един въпрос. Хава? Близки ли сте?
Хату се изчерви.
— Тя и Донти… — Усети как го жегна болка само при споменаването на изгубения му приятел. — Тя е най-добрата ми приятелка.
— Вярваш ли ѝ?
Хату кимна.
— Недей — каза Фасария. — Като стигнеш в Маркенет и чуеш каквото ще ти каже барон Дейлон, тогава си прецени на кого ще се доверяваш. Боя се, че ще си несигурен, но се довери на инстинктите си, те са всичко, което имаш. Понякога те наистина са единственото, с което разполагаме.
Хату го гледаше объркано. Фасария му даде знак да го последва до едно сравнително тихо място.
— Това те притеснява. Защо?
Хату се поколеба, а после отвърна:
— Тя е моя приятелка.
Фасария го изгледа, а после поклати глава.
— Наблюдавах ви, докато отраствахте тримата, ти, Донти и Хава. Тя е повече от приятелка.
Хату сви рамене, не знаеше какво да каже.
— Зусара каза ли ти приказките си да не се влюбваш? Каза ли ти, че жените само ще те направят по-слаб?
Хату кимна. Боеше се да заговори заради чувствата, които кипяха в него: гняв, смут и много други, които не можеше да назове.
— Лицемер е от малък — каза старецът с тъжна усмивка. — Не само се е влюбвал, правил го е два пъти. Едновременно! — Изкиска се. — Все пак е бил прав, когато те е предупредил да не се увличаш по никоя жена в квели наскости. — Изгледа Хату за миг, след което попита: — Каза ли ти защо?
— Че ако тя забременее…
Фасария го прекъсна с махване с ръка.
— Това е глупост. Може да е проблем, да, но не за това на учениците им е забранено да се съешават.
— Каква е причината тогава, учителю?
Фасария се засмя.
— Сексът може да е силно лепило, момче, а ако си влюбен истински в някого, ти си обвързан с него. — Погледна Хату, щом влязоха в пазара, последния, който Хату, Донти и Хава бяха наблюдавали от един покрив наблизо, сякаш преди цяла вечност. — Знаеш ли защо ни се иска да избегнеш това?
Хату поклати глава.
— Защото онези, които се издигат до сикари или дори още по-високо, до нокусара, трябва да поставят на първо място своята държава и фамилия. На старата реч нашите нокусара, убийците, които се представят за конкубинки, съпруги или куртизанки, се наричат ноконочи. Смърт беше за всеки мъж от нокусара, който вземе такава жена за своя любовница. За бойците като твоята приятелка Хава, жена сикари, имахме други имена, но в крайна сметка правилото се прилага по същия начин.
— Не можеш да си верен на двама господари, гласи една стара поговорка. И това е вярно за господар и съпруга, така че ви предпазваме от необходимостта да правите този избор — продължи той. — Ако служиш с някого, когото обичаш, и се окаже, че трябва да го изоставиш, да го осъдиш на смърт или залавяне, за да изпълниш мисията си… — Махна с ръка към пазара и улиците, водещи до пристанището. — Сега разбираш ли?
Хату не каза нищо. Спомни си какво бе изпитал, когато бе изоставил Донти, после осъзна, че не може да си представи да направи такъв избор с Хава. След малко кимна, че е разбрал.
Мълчаха, докато не стигнаха до кейовете.
— Учителю, ако не съм роден в Коалтачин, защо… — Трудно му беше да намери думите.
— Защо те отгледахме като един от нас ли?
— Да, учителю. Щом не мога да съм от квели наскости, защо не съм бил… просто даден за чирак в обикновен занаят?
— Беше ми възложено да те отгледам. Тъй като съм човек, държащ на думата си, и майстор, това означаваше, че трябваше да се отнасям с теб все едно си мой син или племенник. — Усмихна се. — Мое дете, за каквито ви имам всички ученици на острова ми.
— Ще е лъжа да кажа, че те обичам повече от другите, Хатушали. Ти определено беше един от по-интересните ученици в школата ми, но привързаността към учениците започна да отмира с моите синове и останалите от фамилията ми. Но съм сигурен, че ти предстои да играеш роля в бъдещето на Коалтачин, и макар да не знам дали ролята ти ще е за добро, или за лошо, моят дълг беше да ти дам колкото мога повече знание, за да можеш да я изиграеш. — Стигнаха до края на кейовете и той добави: — А сега се върни в дома на Зусара и се наслади на сготвеното от жена му, и помни, че всичко, което той ти е казал за жените, е лъжа, и че задачата ти от сега насетне е да отсяваш лъжите от истината.