Вече съзнаваше, че отрастването с това усещане за сигурност за бъдещето в подреденото общество на Коалтачин му беше давало една постоянна, макар и неосъзната увереност, докато беше по-млад, по начини, които не беше разбирал. Сега се изправяше пред бъдеще, в което нищо не беше сигурно и малко беше познато.
Стана тихо, за да не събуди хъркащите моряци, и се качи на палубата.
Небето на изток започваше да изсветлява.
Хату обичаше да е сам. Имаше малко приятели — Донти всъщност бе единственият му близък приятел. Въпреки че се чувстваше самотен понякога, харесваше му свободата да не се притеснява от мнението на другите; доброто мнение на учителите и наставниците беше жизненоважно.
Сепна го глас зад него.
— Хату?
Той се обърна с разтуптяно сърце.
Хава застана до него на перилото.
— Не можеш да спиш ли? — попита тя и се доближи до Хату, сякаш търсеше топлина в предутринния студ.
— Спах. Но вече е време за смяната ми.
Тя кимна, после каза:
— Аз се измъкнах. Реза играе ролята на грижлив по-голям брат прекалено добре. Забранил ми е да излизам, сякаш трябва да ме е страх, че всеки мъж на този кораб ще се опита да ме изнасили — добави със смях. — Вие с Реза сте единствените, които не бих могла да убия с голи ръце.
Хату не можа да измисли какво да каже в отговор. Все още се мъчеше да запази самообладание.
— Научих да се оправям с такелажа на последното си морско пътуване. — Тя се усмихна. — Капитан Джошуа ме нарече Хава Пиратката, когато слязохме на кея.
Хату се засмя.
— Подхожда ти.
— Липсваше ми — каза тя.
Той погледна очертания ѝ на фона на просветляващото на изток небе профил и каза:
— Действах с една банда в Нумерсет месеци… — Реши да не споделя подробности.
Тя помълча малко, а после каза:
— Аз пък се учех на секс.
Хату можа само да кимне.
Тя сви рамене.
— Беше… странно. Общо взето не съвсем зле, но нямам дарбата за това, което показаха някои момичета. Освен това не мисля, че съм достатъчно хубава, за да стана ноконочи…
Той се засмя.
— Разбира се, че си. Просто не можеш да се смееш на глупави шеги и да се преструваш, че нямаш свое мнение.
Хава се постара да не се засмее, а Хату продължи:
— Ако някой идиот благородник се опита да те плесне по дупето… — не можа да се сдържи и се изкикоти, — ще му счупиш ръката.
— Вероятно.
— Не вероятно. Сигурно — каза през смях Хату.
Тя също се засмя.
— Прав си, от мен би се получила ужасна ноконочи. — Завъртя театрално очи и размаха ръка все едно държеше ветрило. — О, милорд, вие сте толкова умен — каза превзето. — Не зная как ви хрумват всичките тези чудесни идеи!
— Неса, нали? — каза Хату, вече напълно неспособен да сдържи смеха си.
Хава се притисна в него и Хату внезапно усети допира на тялото ѝ до своето, гръдта ѝ през ризата ѝ и уханието на косата ѝ. Смехът му избяга и го завладя много по-силно чувство.
Тя продължи:
— Иска ми се просто да можехме само да плаваме.
Той разбра, че нещо я безпокои, но я познаваше достатъчно добре и знаеше, че ще му го каже когато тя реши. Така че запази мълчание.
Тя също се смълча, а когато проговори, тонът ѝ бе отново закачлив, тон, който бе познавал през целия си живот.
— Въпреки всичко, което с теб бихме могли да мислим за Неса, онези жени минават през много. Не можах да разбера какво учат момчетата, но сигурно не е по-лесно. Не си представях, че удоволствието може да е толкова тежък труд.
— Макар че Напудрените жени твърдят, че е важно да научим как да задоволяваме мъже и други жени. — Изражението на Хату сигурно беше озадачено, защото Хава вметна: — Не е толкова лошо с жени и на някои от момичетата като че ли им е много по-приятно, отколкото на мен. — Загледа се над морето за миг, след това погледна Хату. — Предполагам, че е много по-приятно с някой, когото наистина харесваш.
Притисна се силно в него и Хату едва се сдържа да не я прегърне. Можа само да кимне и не разбра дали тя го видя.
Затвори очи за миг и си наложи спокойствие. Никога в живота си не се беше чувствал толкова близо до някой друг, както с Хава в този момент. Умът му заработи трескаво, докато се мъчеше да измисли нещо, което да може да каже, без да изглежда пълен глупак. Отвори очи и видя, че тя го гледа по начин, който беше едновременно възбуждащ и плашещ. Имаше чувството, че са само на мигове преди да си кажат нещо съдбовно. Очите ѝ бяха впити в неговите, сякаш очакваше той да проговори.
В този момент някакво движение на хоризонта, черно петънце на фона на изсветляващото сиво, привлече погледа му. Той протегна ръка и каза: