— Виждаш ли онова?
Хава погледна накъдето ѝ сочеше и попита:
— Какво?
— Гледай.
Тя присви очи и той отново видя петънцето, после — за трети път.
— Видях го — каза тя. — Какво е това?
— Наблюдателят сигурно е заспал. — Обърна се и извика: — Платна!
Кормчията подвикна в отговор:
— Посока?
— Зад нас, дясно на борд!
След няколко мига отдолу изскочи моряк, последван от капитан Равич, помощник-капитана и Реза. И да имаше Реза притеснения, че Хава е на палубата, бяха забравени след сигнала за тревога.
Първите лъчи на слънцето вече караха водата да блести.
— Какво видяхте? — попита капитанът.
— Платна. На повече от един кораб.
Капитанът измъкна къса месингова тръба изпод куртката си и я разтегна. Хату беше чувал за далекогледи, но никога не беше виждал далекоглед. Фино изработени кристални лещи в двата края уголемяваха това, което виждаше наблюдателят, чак до пет пъти, както разправяха.
— Два кораба — каза след миг капитанът. — Идват бързо. Не веят никакви флагове. — Извика на екипажа: — Всички платна! Ляво на борд… — После погледна положението на слънцето. — Югозапад — юг!
Хату усети нещо подобно на страх и попита:
— Къде сме?
— В южния край на Теснините — отвърна капитанът, докато се взираше през далекогледа.
Хату се намръщи.
— Какво има? — попита Реза.
— Носех се по течението преди да ме намерят. Не знам… — Погледна най-младия син на майстор Зусара и каза: — Помните ли какво ви разказах? За мястото, където бях пленен? — Не искаше да споменава за Сестрите на Дълбините пред капитана и екипажа.
На Реза му отне миг, докато проумее какво му казва Хату, после очите му се разшириха.
— Да, разбирам. — Обърна се към капитана. — Дай на момчето да погледне.
Дори капитанът да негодуваше, че му говорят така заповедно, го прикри и подаде далекогледа на Хату. Той погледна през него и за миг не можа да проумее какво вижда, но после видя три кораба с триъгълни платна.
— Те са, кълна се — каза той. — Бяха три и…
Закатери се по въжената стълба, стъпи на най-високата рея и заоглежда хоризонта за нещо познато. Вдигна пак далекогледа.
Морето изведнъж стана разпознаваемо — два острова в посоката, в която плуваха, му бяха познати.
— Не можем да вървим натам! — извика той на Реза. — Те се опитват да ни подкарат към онези острови!
— Това е единственият курс, ако искаме да им избягаме, момче! — каза капитанът. — Ако променим курса, ще ни догонят.
Хату погледна назад през далекогледа и видя, че морето е пусто. Бързо слезе на палубата и попита:
— А онзи кораб, който ни следваше от пристанището? Къде е?
Реза взе далекогледа, погледна зад кърмата и каза:
— Няма го!
Обърна се към капитана:
— Сигурно са изостанали през нощта.
По гръбнака на Хату пробяга страх.
— Нападнали са го и са го отклонили от нашия курс!
За да завземат черния платноход или дори да го отклонят, докато другите два кораба идват към тях, означаваше, че този сблъсък е планиран и че шансовете им за оцеляване са нищожни.
Хату погледна Реза, после капитана, и каза:
— Не бива да плуваме натам!
Подразнен, че му се казва какво да прави на собствения му кораб, и че го казва някакво си хлапе, капитанът каза:
— Ще стигнем Теснините за половин ден.
Хату погледна към Реза и настоя:
— Вие знаете защо!
Реза постоя неподвижно за миг, а после се обърна към капитана.
— Не мога да ти кажа защо, но не можем да плуваме натам.
Капитанът присви очи. Явно беше на ръба на търпението си. Бащата на Реза можеше да е най-могъщият майстор в Коалтачин, но на този кораб заповядваше той.
Видял колебанието му, Реза каза:
— Бащината ми клетва ме задължава да мълча, но трябва да ми повярваш. Това момче знае какво говори. Ако останем на този курс, всички сме мъртви.
Капитанът помълча, след което заяви:
— Бягаме или се бием.
— Тогава се бием по нашите условия, не по техните — каза Реза.
Капитанът кимна, после взе далекогледа от Хату и огледа трите кораба. След малко каза:
— Да, опитват се да ни задържат на сегашния ни курс.
Обърна се към първия си помощник.
— Колко стрелци имаме?
— Осем — отвърна помощникът.
— Аз мога да стрелям — каза Хава. — И мога да се оправям с такелажа.
— Аз също — добави Хату. Кимна на Хава и каза: — А тя е по-добър стрелец от мен.
— Приготви се за близко преминаване — каза капитанът на помощника си. — Минаваме откъм наветрената страна на по-източния кораб и го засипваме със стрели. Най-добрият ни стрелец да свали кормчията им и да държи всички далече от руля. — Обърна се към Реза. — Ако им отрежем малко вятъра и всеем смут сред екипажа за достатъчно дълго, корабът ще обърне към другия и това може би ще ни спечели достатъчно време да се измъкнем, докато те маневрират, за да избегнат сблъсъка. А ако не можем, поне ще сме срещу един кораб, вместо срещу два.