От всички градчета в границите на Маркензас, в Хълма на Беран нямаше никакъв военен или граждански закон. Беше място на грубо правосъдие и гражданите на Хълма на Беран трябваше да се защитават сами от хищничество. Истърли, на половин ден езда в територията на лорд Дюмарш, беше най-близкият град с гарнизон. При тези условия Деклан знаеше, че ако ги сполети беда, той и Леон ще са сред първите, които да отвърнат. Ако всички годни мъже от Хълма на Беран реагираха, можеха да се справят с тези шестима наемници, но вероятно щеше да се пролее много кръв.
Деклан хвърли поглед към бъдещия си тъст и Леон отвърна на погледа му: изражението му издаваше благодарност, че Деклан е тук. Младият ковач се огледа и забеляза, че старецът също наблюдава новодошлите. Двамата с Деклан кръстосаха погледи за миг, а след това старецът кимна леко и се върна към храната си.
Решението на Деклан да се позадържи не беше трудно: ковачницата беше в добри ръце с Юсан и ако се наложеше, чиракът му щеше да дойде. Иначе Юсан щеше да допусне, че е почнала импровизирана веселба, за да отпразнуват годежа.
Старецът махна на Деклан да дойде до масата му и обзет от любопитство Деклан отиде и седна срещу него.
— Очакваш ли неприятност? — попита непознатият.
Деклан кимна, без да откъсва очи от шестимата мъже, струпани около тезгяха.
— Въпрос е само каква неприятност и кога.
Старецът кривна леко глава и рече:
— Стария петел едва удържа младото си пиле. Скоро ще има предизвикателство и един от тях ще умре. Дано да не е днес.
— Стига да стане след като са напуснали Хълма на Беран — съгласи се Деклан.
— Човек се чувства длъжен да защити дома си — каза старецът.
— Особено сега — каза Деклан, без да откъсва очи от шестимата мъже на тезгяха. — Държа на тукашните хора. Това е домът ми сега.
— Не си ли роден тук? — попита старецът.
Деклан се обърна към него.
— Не. От Съглашението съм. От село Онкон.
Мъжът кривна глава.
— А, Съглашението. Чудесно понятие. Вече не, опасявам се. — Погледна Деклан в очите. — Онкон? Преживял си палежа?
Деклан настръхна и стомахът му се сви.
— Палеж?
— А, напуснал си преди него. — Вдигна внимателно късче хляб и сирене към устата си и започна да дъвче. Деклан мълчеше. Старецът преглътна и след това каза: — Търговци на роби, както разправят. Опитали се да вземат няколко момчета и момичета и били отблъснати. Върнали се ден или два по-късно и изгорили цялото село на въглен и пепел.
— Хората?
— Вече били избягали. Точно затова разбойниците се разгневили и унищожили всичко.
Деклан въздъхна. До този момент не беше съзнавал колко дълбока е грижата му за онези, които бе оставил зад себе си.
— Значи селяните са оцелели?
— Така може да се допусне — отвърна старецът. — Все пак това беляза началото на края на Съглашението.
— В какъв смисъл.
— Аз съм Бодай — каза старецът. — Търгувам с коне.
— Ти си този, който докара шестте коня за Тенда вчера.
— Така е.
— Аз съм Деклан. Ковачът. Смених подковите на два от тях тази сутрин.
Бодай мълчаливо огледа по-младия мъж.
— Съглашението? — попита Деклан.
Бодай кимна и се върна към разказа си.
— Пътувам. Чувам много неща. Когато Петте кралства бяха в мир, Съглашението беше както го помниш. Но след падането на Итракия, а сега с опустошаването на Онкон, е започнало да се разпада.
— Сандура — каза Деклан. — Мъжете, които нападнаха селото, носеха знака на Сандура.
Бодай сви рамене.
— Това не го знаех. Бил си там, значи?
— Бях там, когато дойдоха търговците на роби. Бих се. Напуснах с чирака си преди да се върнат.
Бодай кимна.
— Промяната е естеството на съществуването. Имало е управници и крале преди Съглашението и ще продължава да има дори след като Съглашението пропадне, и дълго след това. Това е в природата на нещата.
Гвен излезе от кухнята с поднос с горещ хляб и силно насолено масло за новодошлите наемници. Беше „подарък“ от Леон, който беше научил, че предлагането на клиентите на нещо за хапване обикновено ги кара да се задържат по-дълго, а ако има повечко сол в маслото, купуват повече пиене и мнозина остават и да ядат.
Нещо в тази банда изнервяше Деклан и го безпокоеше не само агресивният Тайри. Можеше да се правят на обикновена охрана на керван или на скитащи наемници, но имаше нещо различно в тях и Деклан не можеше да напипа какво е. Нямаше да остави Гвен и баща ѝ сами с тях.