Мъжете на тезгяха замърмориха одобрително и неколцина изгледаха похотливо Гвен, но се нахвърлиха лакомо на хляба. Деклан видя как очите на Тайри проследиха Гвен, щом тя тръгна към кухнята, и се напрегна, готов да действа, ако се наложи. Тайри прошепна нещо на един от приятелите си, който се засмя, и двамата се върнаха отново към хляба и ейла.
Деклан пое дъх. Без местен гарнизон, пристав или дори старши в Хълма на Беран, беше започнал да носи меча си, когато е извън ковачницата, като много други мъже в градчето. Тези, които нямаха мечове, носеха ками или тояги. Повечето време не беше нужно, но понякога възникваше необходимост. Деклан бавно измести тежестта си, за да му е по-лесно да извади меча, ако се наложи. После се отпусна и загледа.
След два часа Юсан дойде в хана и седна до Деклан и Бодай.
Мили излезе от кухнята и като видя Юсан, забърза към тях. От усмивките им Деклан предположи, че са намерили време да се поопознаят, докато той е бил горе в Медни хълмове.
— Добре дошъл, Деклан — каза тя срамежливо.
— Работата е свършена; вашият монах замина по някаква работа с Ратиган — каза Юсан, — тъй че реших да намина и да се включа във веселбата, но явно веселба още няма.
— Ще има като му дойде времето — каза Деклан, без да откъсва очи от мъжете на тезгяха.
Усетил, че нещо не е наред, Юсан погледна над рамото му и видя, че двама от наемниците гледат към Мили и си шепнат. Единият се изсмя и нещо в тона им накара Юсан да се надигне. Деклан го сграбчи за ръката и го накара да седне.
— Не си струва да се лее кръв заради глупави обиди — каза, колкото да се чуе на масата, но не и при тезгяха.
— По-разумен си, отколкото се полага за годините ти, младежо — каза Бодай.
— Не са по-лоши от другите, които минават оттук — каза Мили. — Всичко ще е наред. Казаха на Леон, че няма да отсядат в града, ще лагеруват някъде край пътя. Скоро ще си тръгнат.
Изражението на Юсан показа, че не е толкова сигурен, и той каза:
— Ще поостана малко.
Деклан го разбра. И неговото външно спокойствие беше само фасада. Беше на ръба и не беше просто обичайното раздразнение, което изпитваше, когато други мъже обръщат прекалено голямо внимание на Гвен; беше нещо друго.
Бодай каза:
— Аз заминавам за Пащар. Някаква вест за неприятности по пътя дотам?
Деклан погледна мъжете на тезгяха и отвърна:
— Току-що се върнах от Медни хълмове. Юсан?
— Има слух, че мъже и оръжия се придвижват към порт Колос, от другата страна на Пащар. Не съм чул за неприятност, но се усеща, че идва. — Погледна Бодай. — Какво има в Пащар?
— Един племенник. Трябва да се погрижа за него, докато стигне в Маркенет. Не е стигнал още пълнолетието си и… — Старецът сви рамене. — Семейна работа.
Юсан кимна, но също беше приковал погледа си в мъжете на тезгяха.
Внезапно младият Тайри каза:
— Те ме гледат!
И направи крачка към масата, на която седяха Деклан и другите, и Деклан посегна за меча си. Но преди да го е измъкнал от ножницата, по-старият боец, водачът на бандата, пристъпи пред Тайри и го бутна назад толкова силно, че щеше да падне на пода, ако двама зад него не го бяха задържали.
— Пиян си! — викна той на младежа. — Време е да тръгваме! — каза на другите.
И кимна на двамата, които бяха уловили младия пияница, да го изведат.
Тайри беше толкова пиян, че залиташе. Навън продължи да се оплаква шумно:
— Ама те ме гледаха!
Ездачите се качиха на конете си и заминаха.
Старецът каза:
— Е, това беше… интересно.
Загледан към вратата, Деклан отвърна:
— Нашият майстор, Едвалт, ни разказа една история веднъж…
Юсан кимна, сякаш знаеше коя история има предвид Деклан.
— Дълга е, но смисълът ѝ е, че има такова нещо като човек, който трябва да се убие.
— Като да убиеш побесняло куче, така каза Едвалт — допълни Юсан.
— Мислиш ли, че онзи мъж, Тайри, е такъв? Който трябва да се убие?
— Не казвам това — отвърна Деклан. — Но да кажем просто, че не бих се изненадал, ако се е окаже, че е.
Гвен се доближи и даде знак, че иска да си поговори насаме с Деклан в ъгъла. Когато се отдалечиха, го целуна леко и каза:
— Благодаря ти, че остана, и благодаря на Юсан също. Не съм виждала много като ония, но малкото, които съм… — Наведе глава. — Татко не е толкова млад или смел, колкото си мисли, и… Радвам се, че беше тук.
— Нямаше да те оставя с онази банда тук — отвърна той, като се постара да го каже небрежно.
— Сега си върви, за да мога да се подготвя за вечерната работа. — Отдръпна се с насмешливо неодобрение. — Нямаш ли си работа за вършене, безделнико?