Хату спря точно преди да излязат на една широка улица и Хава, на половин стъпка зад него, също спря. Хату огледа района, но не видя нищо, което да им предложи защитима позиция. Погледна назад и не видя признаци, че ги гонят. Хава го наблюдаваше напрегнато.
Хату не можеше да обясни защо, но изпита нужда да завие наляво. Кимна на Хава и продължи, като се движеше малко по-бързо от околните, но не толкова бързо, че да привлича внимание. На пресечката зави надясно и мигновено разбра защо е избрал този маршрут.
Малко напред имаше оживен пазар, а оттатък него — голяма порта. Хату знаеше, че отвън ще има голям кервансарай, тъй като се намираха в югоизточния ъгъл на града и пътят от портата беше главната южна търговска артерия за баронствата на Медни хълмове, Маркензас и други на западната граница на кралство Илкомен. И щеше да ги отведе до градчето Пащар и майстор Бодай.
Поглед през рамо го увери, че все още не ги преследват, но Хату знаеше, че няма да е така задълго. Попита Хава:
— Колко пари имаш?
— Няколко златни монети и скъпоценни камъчета, зашити в подгъва на ризата ми — отвърна тя. Той ѝ кимна и тя разбра, че ги иска.
Разпра подгъва на ризата си, извади монетите и камъчетата и му ги подаде. Той ѝ върна една златна монета и каза:
— Намери ни нови ризи с различен цвят и си вземи мъжка шапка. Когато излезем, ще приличаме на мъже. Аз ще ни намеря коне и се срещаме точно отвъд портата. Намери и храна и мехове за вода. Ясно?
Тя кимна и забърза. Хату спря само за миг, осъзнал, че е поел командването без колебание и че Хава не оспори, че той командва. След като Реза беше мъртъв, някой трябваше да решава какво да правят, а той притежаваше увереност, която бе нова, но някак си не изненада никого от двамата. Вдиша дълбоко и тръгна през претъпкания пазар. Отвъд портата видя търговец на коне. Фургони, коли и товарни мулета също се продаваха. Хату погледна към небето. Беше малко след пладне.
Хату плати твърде много за конете и седлата, но се попазари, за да не забележи търговецът колко е опитен. Оставянето на доволен търговец зад гърба му щеше да гарантира повече анонимност, отколкото някой недоволен от сделката.
Почти не успя да познае Хава, докато тя не се озова на няколко стъпки от него. Носеше провиснала кожена шапка с широка периферия и беше зацапала лицето си с прах. Походката ѝ беше като на мъж. Носеше голяма торба. Попита с по-нисък глас:
— Готови ли сме?
Той кимна и отвърна:
— Да, брат ми.
Търговецът хвърли поглед на Хава и веднага забрави за нея. Хату и Хава бързо яхнаха конете и поеха по пътя.
Хату хвърли поглед назад и отново не видя преследвачи. Предположи, че екипът в склада е забавил нападателите достатъчно, за да им даде прилична преднина, и че ще отнеме известно време преди неизвестният им враг отново да хване дирята им. Хату не си въобразяваше, че вече са в пълна безопасност, но допусна, че е възможно. Пришпориха конете в лек галоп и оставиха порт Колос зад себе си.
Щом слънцето се смъкна на запад, Хату реши, че няма да ги догонят преди мръкване. Започна да търси място за бивак и зърна високи скали на средата на обрасъл с дървета склон.
— Онова място там изглежда добро — каза на Хава и тя кимна в съгласие и отвърна:
— Ако можем да вържем конете малко по̀ зад него и кротуват, едва ли някой ще ни забележи.
Той се огледа, видя каменист участък до пътя и посочи натам. Хава тръгна след него, повела коня си като него. За всеки следотърсач щеше да изглежда все едно са отбили от пътя тук.
Хату поведе през дърветата над скалистия терен, като се опитваше да остави фалшива следа до билото на възвишението. Дълъг гол каменист ръб минаваше по билото на хълма и щом стигна до него, Хату видя, че скалите и хилавите дървета са същите и по другия склон. Бързо пресметна маршрута надолу, но поведе на север, обратно и успоредно на пътя, докато стигнаха дълга ивица здраво утъпкана пръст, която водеше нагоре до скалите, които бе зърнал от пътя. Беше удобно място за лагеруване. Вързаха конете по-надолу, като ги оставиха оседлани в случай че се наложи да потеглят бързо.
— Добра фалшива диря, Хату — каза Хава. — Дори да ни проследят и да се върнат назад, ще ги чуем да минават и ще сме се махнали, докато се върнат.
Той се усмихна на одобрението ѝ и си пое дълбоко дъх, възможно най-близкото до отпускане.
— Никакъв огън, нали?
Хава кимна. Отвори торбата, измъкна вързоп от промазана кожа и го разгъна. Хату разпозна пътната храна: сушени рула смачкан грах, особен вид бяла риба и няколко други съставки, избрани заради липсата на мирис. Един агент можеше лесно да се издаде по миризмата, така че консумирането на пикантни, ароматни или лютиви храни като чесън, лук и пиперки се избягваше при пътуване. Храната им беше безвкусна, но питателна.