Хава подаде на Хату едно руло и той попита:
— Къде намери пътни рула?
Тя се усмихна.
— Нося си ги. Можем да купим храна по пътя, ако ни се наложи.
— Винаги си на стъпка пред мен, а?
Усмивката ѝ се разшири.
— Обикновено.
Щом падна нощта, двамата се сгушиха един до друг за топлина и Хату се почувства успокоен от близостта на Хава и бе възхитен от усещането. Хава беше загадка за него през целия му живот, макар и да чувстваше, че я познава по-добре от всеки друг, освен от Донти. Имаше неща, за които искаше да ѝ говори, за чувствата си и за новооткритите си способности, но сега едва ли беше времето и мястото за това. Знаеше също, че никой от двамата няма да заспи бързо, но пък това беше добре — щяха да са по-нащрек и готови да се защитят, ако възникнеше нужда.
След малко усети колко е напрегната и попита:
— Реза?
Усети как тя понечи да кимне в тъмното, а след това прошепна:
— Да. Щастлив изстрел за стрелеца, нещастен за Реза.
— Баща му ще разбере; няма да е доволен, но ще разбере — каза Хату. — Няма да обвинява нас. — Помисли за гнева на майстор Кугал заради съдбата на Донти.
Хава сви рамене в тъмното и Хату усети как се отпусна малко.
След няколко минути мълчание той прошепна:
— Тренировката ноконочи. Как беше?
— Защо питаш? — отвърна тя. Пресегна се назад и сложи ръка на чатала му. — Искаш да правиш секс с мен ли? — попита. Помъчи се да го каже закачливо въпреки обстоятелствата.
— Да — отвърна той. — Просто не сега. — Полека премести ръката ѝ. — Просто съм любопитен. Малко знам за Напудрените жени.
— Разбирам. Не си достатъчно хубав, за да те пратят там…
Той изсумтя, а след това се изкиска.
— Опитвам се да не мисля какъв съм грозник.
Тя се засмя, после каза:
— Самият акт е прост, също както когато го правят животните, но има други неща, като това да се научиш как да се държиш все едно един мъж те задоволява. Много от това е преструвка. Някои роли са трудни отначало, но след като ги овладееш, са просто нещо, което правиш. Мъжете, които пращат да тренират с нас, са… мъже, ако ме разбираш, но на повечето не им е интересно да са с нас. Особено упражненията побърборкане.
— Бърборкане?
— След като свърши, мъжът иска да се обърне и да заспи. Или да стане и да си тръгне. Тъй че да го задържиш в леглото изисква известен талант. Да го хванеш за члена все едно го подготвяш за още секс върши работа понякога, или задаването на въпроси, за да го накараш да се почувства важен, това също може да подейства. Много мъже са глупави или си смъкват гарда след секс. Тъй че „бърборкането“ в заглъхващия блясък на секса е когато някои мъже разкриват нещата, които би трябвало да пазят в тайна. Лесно е да се възползваш от тях, защото искат да ти покажат колко са умни, колко много власт имат или колко важно е влиянието им над други. Бърборкането е много важно за една Напудрена жена. Това е едно малко познато изкуство на шпионския занаят.
Помълча, после добави:
— Не държах много да лягам с момичета и слава на боговете, че изобщо не легнах с Неса.
Хату не можа да се сдържи да не се засмее.
— Е, това би било… интересно. — Сгуши се по-плътно до нея, понеже нощта започваше да става студена. — И може би забавно да се гледа.
Тя го сръга в ребрата и той изохка.
— Извинявай.
— Учат ни как да пеем, макар че аз не съм много добра, и да танцуваме, да свирим на различни инструменти, да готвим специални блюда… ако не бяха ме отпратили…
— Така и не каза защо — подхвърли той.
Тя сви рамене.
— Имах разговор с госпожата, която ръководи училището. Тя каза, че дарбите ми ще вършат по-добра работа другаде.
— Учат те на всяко възможно нещо, с което да съблазниш един мъж и да изкопчиш тайните му. — Въздъхна. — Не мисля, че щях да съм много добра като Напудрена жена.
Искаше ѝ се да може да разкаже на Хату за боя си с шпионина, но се подчини на заповедите да мълчи за това.
Хату не отвърна. Осъзна, че до такава степен бе изумен от появата на Хава, че така и не я беше попитал защо е на това пътуване с него. Допусна, че е защото не бе знаел, че майстор Зусара бе повикал Хава изрично. Усети как го прониза мраз. Би трябвало да е било очевидно за него още от първия момент.
Тя продължи да бърбори за уменията, на които я бяха учили, и докато чуваше всяка дума, умът му също така прескачаше бясно през всички възможни причини точно тя да бъде отзована от обучението, за да придружи Реза и него на тази мисия. Реза щеше да е достатъчен, а и Хату можеше дори да пътува сам на тази си възраст. Всеки друг ученик или сикари на острова щеше да свърши работа, но вместо това бяха повикали Хава.