Отекна кънтеж на стомана в стомана и битката се развихри. За втори път в живота си Деклан усети как времето се забави и придоби ясен усет за това, което го обкръжаваше. Усещаше мъжа срещу себе си, но също така можеше да види какво става отстрани. По-скоро усети, отколкото видя как мъжете от Хълма на Беран започнаха да изтласкват наемниците, двама срещу един в повечето случаи.
Щом парира удара на мъжа срещу себе си, Деклан видя някой да тича към двете вързани на земята момичета и извика:
— Моли!
Една стрела изсвистя във въздуха, но тичащият мъж се сниши, претърколи се и се надигна присвит над двете момичета. Държеше дълъг нож.
Колебанието на Деклан едва не му коства живота, защото позволи на противника му да пробие защитата му и Деклан усети как острието се вряза през кожения му елек и ризата и почти остърга ребрата му.
Замахна нагоре, посече противника си в мишницата и почти му отсече ръката. Мъжът изкрещя и падна. Деклан го срита настрани и се втурна към момичетата.
Още един наемник затича към двете вързани момичета, които се мятаха безпомощно на земята като пилци, чакащи да ги заколят, със стисналия нож мъж, изгърбен над тях. Бягащият наемник внезапно рухна с щръкнала от гърдите му стрела. Друга стрела пропусна коленичилия мъж само на педя и Деклан видя, че е Тайри.
Тайри се хвърли върху двете момичета, които завикаха приглушено, и Деклан осъзна, че не само са вързани, но и със запушени уста. Тайри замахна с лакът по Мили, сграбчи Гвен и запълзя назад. Нова стрела профуча и не го улучи на косъм миг преди той да се скрие зад едно дърво и да дръпне вързаното момиче за косата. Гвен изплака въпреки кърпата, запушила устата ѝ.
Сърцето на Деклан подскочи. Лудият млад наемник използваше Гвен като жив щит. Приятелите му бяха надвити и вече хвърляха оръжията си и се предаваха, но той вдигна ножа си и го опря в гърлото на Гвен.
— Моли, не стреляй! — извика Деклан. Тайри беше стиснал пред себе си разплаканата Гвен. Неловките му усилия да се изправи бяха затруднени от дърпащото се момиче и ниския клон на дървото, закачил бронята му.
— Пусни я! — настоя Деклан.
Младият боец се изсмя и звукът смрази Деклан, защото в него прокънтяха нотки на лудост.
— Да я пусна? Та да ме простреляте? — Опря брадичката си на рамото на Гвен. — Ето как ще го изиграем това… — Притисна ножа в шията на Гвен и тя простена от болка и страх.
Гневът на Деклан се надигна, но в същия миг Юсан се обади:
— Помниш ли какво ми каза?
Очите на Деклан пробягаха към все още неподвижното тяло на Мили на земята и той разбра, че Юсан се бори с всички сили да не се втурне към нея. Без да откъсва поглед от Тайри, Деклан кимна, че е разбрал съвета на чирака си да си опича ума.
За един напрегнат миг Тайри запази мълчание, а после продължи:
— Сега ще стана и ако някой от вас, глупаци, направи нещо глупаво, това момиче умира преди мен.
Избута Гвен леко от себе си, при което острието поряза малко шията ѝ и капките кръв подсилиха предупреждението му.
Тайри присви крака, надигна се и след това се изправи и дръпна Гвен за косата. Тя извика от болка, отново приглушено от кърпата на устата, но замълча, след като също се изправи.
Очите ѝ бяха ококорени и Деклан видя колко е ужасена. За миг бе вцепенен от нерешителност. Едно погрешно движение и жената, която обичаше, щеше да е мъртва, но част от него все пак изгаряше от желание да убие мъжа, който я държеше в плен.
След това зърна движение отляво.
Моли Боуман обикаляше безшумно покрай поляната и изглежда, търсеше добър прицел към Тайри. Деклан се вцепени още повече, уплашен, че всеки негов жест или изражение може да издаде на наемника, че Моли се движи зад него, но също така се бореше да се овладее и да не връхлети върху убиеца.
Явно в безизходица, двамата се гледаха втренчено няколко секунди. Накрая Деклан каза:
— Какво искаш?
— Тръгвам си — каза Тайри. — Ако някой от вас, шибани глупаци, се опита да ме спре, тя загива.
— Няма да стигнеш до коня си — каза спокойно Деклан. — Опиташ ли се да се качиш на коня с нея, си мъртъв преди да си на седлото.
— Е, тогава може би трябва просто да убия тая кучка и да се свършва.
Деклан бавно сниши меча си и вдигна лявата си ръка, с дланта напред.
— Ако ти позволя да си отидеш невредим, ще я пуснеш ли?
Тайри се изсмя.
— И да ти повярвам, че ще ме пуснеш да си тръгна? След като убих татенцето ѝ?