— Хана го няма — каза Гвен. Изхлипа и добави: — Видях как тате умря…
Гласът ѝ заглъхна, щом сълзите я надвиха.
— Може да се построи отново — каза Деклан. — Ако искате, аз ще го вдигна.
Обърна се, за да огледа резултатите от битката, и остана доволен, че всичките му хора са живи. От седмината с Тайри бяха останали четирима, другите трима лежаха безжизнени на земята.
Гвен прегърна Моли, а Деклан застана пред четиримата пленени. Огледа лицата им и се спря на най-младия на вид.
— От колко време яздиш с този отряд?
— По-малко от година — отвърна младият боец. Имаше пясъчноруса коса и силно изгорели от слънцето бузи. Все още приличаше повече на момче, отколкото на мъж.
— Тъй, значи по-малко убийства и изнасилвания от другите? — попита Деклан.
— Досега само честни боеве. Мизенер не позволяваше никакво разбойничество. Всичко това е работа на Тайри. — Кимна към трупа на лудия наемник. — Той уби Мизенер и нареди да отвлечем момичетата. Искаше да ги продаде. Не знам… — Гласът му заглъхна.
Деклан погледна другите мъже и попита:
— И вие тръгнахте с него?
Един от мъжете отвърна:
— Той уби Мизенер. Никой не би се опълчил на Мизенер. Попитай който и да е нает меч оттук до Сандура.
Деклан разбра, че Мизенер трябваше да е старият боец начело на бандата, онзи, който беше спрял Тайри да се сбие преди да напуснат хана. Допусна, че старият е разчитал на репутацията си, но това бе приключило.
— И му позволихте да убие Леон, да запали хана му и да вземе момичетата — каза Деклан. Сграбчи младия наемник за ръката и го дръпна настрана. — Как се казваш?
— Уил — отвърна младият уплашено. — Казвам се Уил.
— Уил — каза Деклан. — Искам да гледаш хубаво.
Кимна на мъжете, застанали зад тримата останали наемници, и те се наведоха над коленичилите мъже и им прерязаха гърлата.
Уил се вцепени, после се опита да се отскубне, но младият ковач го държеше здраво.
— Ти ще бъдеш пощаден — каза Деклан. — Вземи кон и тръгни накъдето пожелаеш, но никога не се връщай в Хълма на Беран. Кажи на всеки, когото срещнеш, какво сполетява разбойници, престъпници, изнасилвачи и убийци, които дойдат в Хълма на Беран. Бързо и сурово правосъдие. Върви!
Младият боец не се поколеба: затича към чакащите коне, метна се на един и препусна по пътя.
— Да изгорим тия кучи синове и да приберем оръжията и конете им — каза Деклан. — Оръжията може да са ни от полза, а конете ще продадем, за да… — погледна към Гвен, все още вкопчена в ръката на Моли — да платим каквото трябва да се плати.
Огледа лицата на мъжете, рискували живота си, за да поправят злото, и каза:
— Вие сте добри мъже и ви дължа благодарност.
Един от тях, плещест и набит, казваше се Бекер, сви рамене.
— Гадна работа, но трябваше да се свърши.
И Деклан разбра, че всеки мъж тук, и Моли също, съзнава необходимостта от хладното убийство след разгара на битката. Гадна работа, наистина, но както бе казал Бекер, трябваше да се свърши.
Другите закимаха в съгласие.
— Хайде да я свършваме тогаз — каза друг от мъжете. — Някой носи ли лопата?
Трети отвърна:
— Имам вързана на седлото.
Деклан погледна Юсан, който бе прегърнал Мили, все още онемяла от ужас, а после Гвен. Знаеше, че вече нищо няма да е същото.
26.
Среща и разкрития
Хату се промъкваше покрай един жив плет, като от време на време се спираше да надникне отгоре към градчето, вече оживено от ранобудниците. Щом слънцето се покажеше, жителите се размърдваха и разбуждаха. Земеделците в покрайнините се бяха захванали със сутрешните си шетни още преди разсъмване, а дюкянджиите и пазарските търговци скоро щяха да отворят врати или да изпънат сергиите си.
Хату се обърна, махна на Хава да дойде при него от скривалището им в една горичка и когато тя се присви до него, ѝ каза:
— Трябва да си сменим дрехите. Просто в случай че някой ни е мярнал след като напуснахме порт Колос. — Усмихна ѝ се. — Освен това колкото и да се мъчиш, не можеш да заприличаш на мъж.
Тя се намръщи и махна пренебрежително на тъпия му комплимент. Докато пътуваха, закачките му биваха възнаграждавани с по някое леко кикотене, но беше ясно, че Хава по-скоро ги търпи, отколкото ги харесва.
Тя смъкна пътната си торба, отвори я и извади дълга тъмносиня рокля. Метна я настрана и извади тъмнозелена риза с дълги ръкави и черни панталони до коленете. Съблече синята си туника и сините си панталони и ги хвърли върху роклята.
Хату беше виждал Хава гола много пъти още откакто бяха деца, но сега оцени уникалната ѝ красота повече от всякога. Висока, изящна и със здрави мускули. Атлетичното ѝ тяло беше прекрасно. Усмихна се.