— Не се радвай чак толкова — каза тя сухо. — Все пак се опитват да ни убият.
— Чудесна причина да сграбчим малък миг удоволствие, преди да се случи — отвърна той.
— Харесва ли ти да ме гледаш гола? — каза тя с лека усмивка.
— Да — отвърна той, а после откъсна погледа си от нея и надникна над плета. — И се надявам отново, скоро, и много пъти след това, но в момента трябва да си потърся нови дрехи. Моите останаха в склада.
— Ами конете?
Той я погледна и отвърна:
— Имаме три възможности. Пускаме ги на свобода. Продаваме ги и уреждаме превоз до Пащар с фургон. Или ги оставяме да отпочинат и яздим на юг.
— Това е най-логичният избор според мен — каза Хава. Прибра старите си дрехи и роклята в торбата и зачака отговора му.
— Съгласен. — Хату се огледа. — Хайде да направим така. Ти се връщаш при конете и ги пазиш, а аз се промъквам в градчето да си намеря нови дрехи и гледам дали онези, които ни гонеха, ни дебнат там. Ако търсят двама, може да не обърнат внимание на само момче.
Тя смъкна широката си шапка и я нахлупи на главата му.
— Ще обърнат, ако някой види тъпата ти коса. Сигурно и мазилото за косата ти е останало в склада, нали?
Той се усмихна и кимна.
— Да. Оправял съм се и с други неща обаче. Малко пепел от сгурия с малко мас я прави кафява.
— Трябва да стигнем до някой град, където благородните дами си боядисват косите — каза Хава.
— Маркенет — отвърна Хату. — Ще идем там след като се срещнем с майстор Бодай в Пащар. — Озърна се отново към живия плет. — Дотогава ще намеря нещо друго.
— Носи шапката ми, докато намериш — предупреди тя.
Хату я намести на главата си, докато се увери, че периферията засенчва лицето му. След това се пресегна и докосна ръката на Хава.
— Някой ден трябва да направиш избор.
— Какво имаш предвид? — Тя леко се отдръпна.
— Ще научиш, когато дойде времето и какъв е изборът, но трябва да избереш. Твоето решение ще промени живота и на двама ни.
И без да изчака отговор, стана и се промуши през плета, без да обръща внимание на трънливите клонки.
Хатушали се придържаше към сенките, хвърляни от ранното утринно слънце, но го правеше небрежно: вървеше спокойно, но целеустремено.
При всеки хан, покрай който минеше, оглеждаше за знаци, че онези, които ги преследваха, може да са наблизо, но имаше само най-бегла представа за какво да гледа, тъй като бъркотията при нападението над склада, където бе убит Реза, и беглото зърване на далечни ездачи не му даваше кой знае какво. Просто се надяваше, че по силата на някакъв невероятен шанс, късмет или незаслужено чудо ще ги разпознае преди те да са го видели. Хранеше увереност в новооткритите си способности, но различаването на врагове, които изобщо не беше виждал, не беше способност, на която да разчита.
Опипа разсеяно кесийката с монетите, останали от запасите на Хава, и я пъхна под колана си. Не искаше да влезе в някой дюкян и да привлече внимание към себе си: реши, че ще изпъква много по-малко около сергиите.
Докато стигне до центъра на града, всички пазарни щандове бяха вдигнати и продавачите подреждаха стоките си. Той се оглеждаше за продавач на дрехи. Едно въже, изпънато между два стълба с проснати на него ризи, привлече вниманието му и той тръгна към него.
— Какво търсиш? — попита продавачът.
Хату сви рамене.
— Някоя туника ще ми свърши работа. И дебела риза.
— Ризи и туники имам. — Говорът му издаваше чужди корени, но на Хату му беше трудно да определи произхода му. Нещо в него му прозвуча смътно познато, но не можеше точно да определи какво е.
Престори се, че разглежда всевъзможните облекла, макар че вече бе решил за една светложълта риза. Беше достатъчно ярка, за да убеди всички, че не е човек, който се опитва да се скрие, но и не толкова ярка, че да привлече нежелано внимание.
След още малко оглед и без да обръща внимание на непрекъснатото бърборене на търговеца, който гарантираше, че всяка риза по някакъв начин е по-добра от предишната, Хату посегна към жълтата риза. Беше с дълги ръкави, обшита с дантела предница и с пришита яка, което я правеше по-фина от тези, които обикновено носеше простолюдието. Посочи яката и погледна търговеца питащо.
— Шивачката каза, че като я обърнеш нагоре, пазиш тила си да не изгори на слънцето, и че спира и вятъра. — Продавачът сви рамене, като да каже, че не може да твърди доколко моделът е ефикасен. — Това палто също е нейна работа. — Посочи едно тъмносиво палто и подкани Хату да го погледне. — Вълнено е, здраво и топло.