Хату довърши:
— А намирането на този предел, без сам да си навреди, е сложното.
— Именно. Някои градове, държави и нации са в почти постоянно състояние на промяна: безредие, спокойствие, мир и война. Други са ограничени от своите природни ресурси, лоши търговски връзки, болести или други фактори. Но тук… — Бодай направи широк жест с ръка. — Нищо от това не е явно видимо.
— И ето какво трябва да знаеш, Хатушали, защото не е нещо, на което си обучаван. Не говоря за контрабандисти, престъпници, подкупени митнически агенти или всички онези невидими неща, които знаеш твърде добре. Други неща, които са неявни, скрити, невидими, те често са най-важните. — Замълча за момент. — Барон Дюмарш е много умен човек; някои дори биха могли да кажат, че отстъпва само на Огнегривия и Маркензас — на Итракия. Тук са построени театри, композира се музика и всички живеят добре. Това е рай.
— Тъй че някой ще дойде и ще се опита да го превземе — каза Хава.
Бодай се засмя и поклати глава.
— Това е едно много опростено заключение. Не е чак толкова просто, но това не значи, че не си права; има интелигентност в теб, която повечето не оценяват. — Въздъхна. — Вие двамата си подхождате. — Посочи Хату и каза: — Ти обаче отделяш прекалено много време за мислене. — Посочи Хава. — А ти понякога не достатъчно. — Засмя се. После се обърна отново към Хату. — Но ти, момче, подготвяй се добре преди да действаш. — Отново посочи Хава. — Ти също би могла да се научиш от това, Хава. — Усмихна се. — Защото си малко импулсивна. — Изгледа пак Хату. — От нея можеш да се научиш по-малко да се колебаеш. — После усмивката му помръкна. — Заедно двамата бихте могли да се окажете много опасни.
Хава и Хату го гледаха колебливо, а той продължи:
— Не ограничавам проучването на учениците си до времето, в което работя пряко с тях. Познавам Фасария и другите учители в селото и питам за подопечните си. — Посочи Хату, но заговори на Хава: — С него сме пътували заедно и вярвам, че го познавам доста добре. Ти — посочи я, — теб те познавам по-малко.
Сви рамене, обърна се напред и им махна да продължат.
Наближаваха главната порта, до която стоеше мъж в напреднала възраст.
— Почти приключихме — каза Бодай. — Но първо ще поговоря с всеки от вас насаме.
Махна на Хату да слезе от коня си и двамата се отдалечиха малко. Когато Хава вече не можеше да ги чуе, Бодай заговори:
— Сега, след като този Деклан и други в Хълма на Беран са те срещнали, ще продължите с хитрината, че Хава е твоя жена. Тя ще те подкрепя в тази мисия. Ще трябва да поддържате тази фасада за известно време, може би месеци или дори години, но докато не ти се каже нещо друго, ще правиш каквото ти каже онзи мъж ей там. — Посочи мъжа до портата. — Той е личният слуга на барона, но също така му е незаконен брат и е най-довереното лице на барона. Изчакай тук.
Върна се при Хава, която чакаше с конете, и сложи ръка на рамото ѝ.
— Ти вече си жената на Хату. Ще трябва да се придържаш към тази игра колкото се наложи. Отиваш където той отиде. Дай му всички основания да ти се доверява. Роди му бебета, ако потрябва. Това е дълга игра.
Хава разбра. Някои агенти живееха години под прикритие, внедряваха се дълбоко в някоя общност, преди да бъдат призовани да действат.
Бодай продължи още по-сериозно, гледаше я втренчено в очите:
— В момента, в който пристигне вестта, правиш каквото ти се каже, дори това да означава, че трябва да го убиеш и веднага да се върнеш. Дори и да си майката на децата му. Можеш ли да направиш това?
Тя се поколеба само за миг, след което кимна.
Бодай махна на Хату да дойде при тях, след което им каза:
— Това са последните ви заповеди: чакайте, наблюдавайте и учете. Ако откриете нещо съдбоносно важно за нашите интереси, намерете един от агентите ни в хана „Знакът на чайките“. Лесно ще го намерите. Срещу него има малък антикварен дюкян, който продава стоки от цял свят. Държи го Петир. Намирате го и повтаряте три пъти: „Нося съобщение за дядо“, а след това му предавате каквото съобщение имате. Той ще го препрати до нас колкото може по-бързо и ще ви се обади, ако има отговор.
— Това е краят на моята роля в това. — Бодай се обърна към портата и видя, че Балвен се приближава. Посочи го и каза: — Този мъж ще ви каже всичко останало, което трябва да знаете.
Поведоха конете към портата и спряха пред Балвен. Бодай му представи Хату и Хава и им каза отново:
— Ще правите каквото той ви каже.
После се обърна, погледна Балвен и каза:
— Това е момчето. Нашата задача е изпълнена. Уговорката ни приключи.