Отведе Деклан в една малка стая, където барон Дейлон четеше някакво донесение. Той вдигна глава и се усмихна.
— Ковачът от Съглашението.
— От Хълма на Беран вече, милорд.
— Е, как вървят нещата в Хълма на Беран… Деклан беше, нали?
— Да, милорд. Не вървят добре. Бяхме нападнати от група наемници, които убиха собственика на един хан, бащата на годеницата ми. Отвлякоха я с друго момиче и освен това запалиха хана.
— Това е лоша новина — каза Дейлон. — Но защо идваш тук? Трябвало е да идеш в Истърли, за да може гарнизонът да се вдигне и да спасят момичетата.
— Нямахме време. Подгонихме ги и избихме всички освен един. Момичетата бяха спасени.
— О — каза барон Дейлон. Погледна го. — Без един, каза.
— Избрах най-младия от разбойниците и му казах да разгласи където отиде, че само сурово и бързо правосъдие чака бандити в Хълма на Беран.
Дейлон се усмихна.
— Това е умно.
— Трябва ни гарнизон, милорд. Градчето вече е толкова голямо, че дори липсата на пристав е проблем. Повечето хора са сговорни, но минават толкова много пътници, че е… трудно е да се поддържа ред понякога. Ние сме част от баронството ви, но… — Трудно му беше да облече мислите си в думи, макар да беше преповтарял наум словото си десетина пъти, докато чакаше.
— Чувствате се изоставени — подсказа му Балвен.
Деклан каза:
— Да. Спазваме закона, плащаме си данъците и не искаме друго, но вече ни трябва закрилата ви.
— Трудно е — отвърна Дейлон. — Не мога просто да направя нов гарнизон, но все пак… — Помълча, помисли и каза: — Мога да направя следното. Тъй като е ясно, че ти си спасил момичетата и си повел мъжете, които са се справили с онези бандити, обявявам те за мой пристав в Хълма на Беран. — Махна на Балвен. — Донеси трийсет жълтици.
Балвен излезе бързо, а Дейлон каза на Деклан:
— Ще ти дам пари, за да събереш милиция. Въоръжи мъжете, които са без оръжие, и виж дали ще можеш да ги убедиш да тренират. Войници, които седят по цял ден и чакат за неприятност, са скъпи, но група доброволци от града, които могат да бъдат подсилени от Истърли, би трябвало да стигат, докато мога да си позволя още един гарнизон. Ще го направиш ли?
Деклан се поколеба, а после — Балвен тъкмо влизаше — отвърна:
— Да, милорд.
— Добре — каза Дейлон. Махна на Балвен да даде кесията на Деклан и с това разговорът приключи.
Щом стигнаха до вратата към двора, където бе конят на Деклан, Балвен заговори:
— Прати ми вест до една седмица и след това пращай всеки месец, за да знам как напредва милицията ти. — После добави дружески: — Баронът е предпазлив, стане ли дума за разходи: предпочита да се грижи търговията да процъфтява и хората да са нахранени, вместо да плаща за войници, които седят по цял ден, но мисля, че си прав. Скоро ще ни трябва гарнизон в Хълма на Беран. Ще го имам предвид. Е, благодаря ти, че поднесе този въпрос на вниманието ни. До седмица или две трябва да дойде доклад и от Истърли. Желая ти хубав ден.
Обърна се и се отдалечи. Деклан въздъхна. Не беше изходът, който желаеше, повече отговорност не му беше приятна, но беше по-добро, отколкото просто да го отпратят. Погледна към слънцето и видя, че ще му се наложи да прекара нощта в града, преди да поеме на север. Щеше да огледа за хан, но първо щеше да потърси Гилди и да обсъдят нуждата от двама добри ковачи, един за неговата ковачница и един за барон Родриго. После трябваше бързо да се прибере у дома, да се погрижи за ремонта на хана и да почне да прави мечове за оръжейника на Медни хълмове.
Яхна коня и се отдалечи от замъка.
— Това беше неочаквано — подхвърли Балвен, щом влезе в стаята.
Седна и брат му му наля вино и каза:
— Може да се окаже полезно.
Балвен отпи.
— Дълго първо действие е това, братко.
— Седемнайсет години. Достатъчно време да го планирам, откакто намерих онова бебе в палатката ми.
— Замисляш много опасна игра — каза Балвен.
Дейлон също отпи и отвърна:
— Нямам… Нямам избор. Столетия традиция и ред бяха срутени в деня, в който застанахме с онези, които предадоха Стеверен Ланжини. Мнозина щяха да са на моя страна, ако на следващата сутрин бях предприел атака срещу Лодавико, но дори да бяхме спечелили, всяко кралство, всяко баронство щяха да рухнат в пълен хаос. Щяхме да навлезем във век на мрак и дивачество.
— Сега поне сме почти готови — продължи той. — Имам твърди съюзници, всички се подготвят за предстоящия сблъсък. И подготвям полето на битката, примамвам Лодавико там, където го искам.
— В Хълма на Беран?
Дейлон кимна.
— Твърде съблазнителна цел е. Ще помисли, че е спечелил най-важното търговско средище на северозапад, без да осъзнава, докато не се окаже твърде късно, че е заклещен между три армии, с единствен изход само обратно откъдето е дошъл, през опустошени и безплодни земи. — Въздъхна. — Почти сме готови.