Спусна се на помощ на Едвалт, който бранеше Юсан от втория ездач: момчето беше ранено и опряло гръб в стената на къщата. Кръв течеше по едната му ръка. Деклан скочи, сграбчи нападателя за яката и го смъкна от седлото. Едвалт мигновено се озова над падналия мъж и мечът му се заби в гърлото му още преди Деклан да се изправи. Конят изцвили и побягна.
Пешаците продължаваха да прииждат и за миг Деклан се зачуди какво ги е задържало толкова.
Изтласка тази мисъл и се обърна срещу седмината въоръжени мъже, които се развърнаха пред него. От израженията им и от липсата на заповеди Деклан разбра, че никой от тях не държи да нападне пръв. Погледна и видя, че Едвалт се е присвил, готов за атака.
Деклан се засмя и трима от мъжете отстъпиха назад. Младият ковач скочи напред и нанесе удар по главата на един от останалите и той залитна и едва не изгуби равновесие, докато се отдръпваше. После двама го нападнаха и Деклан се усети, че се движи с точност и бързина, каквито не би си и представил, че има, въпреки часовете упражнения с Едвалт. Отби удара на единия с лекота, после се завъртя и посече другия в гърлото, и продължи в пълен кръг, за да удари другия в гърба и да го събори на колене.
Едвалт забърза напред и го довърши, докато Деклан се обръщаше към следващия. Тримата, които бяха отстъпили, се обърнаха и побягнаха. Последните двама видяха Майла, която водеше към тях селяните, награбили брадви и коси — всички ревяха и бяха готови да се бият, — и също отпрашиха нагоре по пътя.
Деклан се поколеба за миг дали да ги подгони, но викът на Едвалт проряза въздуха:
— Помогни ми!
Старият ковач също беше ранен — дълбоко посичане в хълбока, но пренебрегна раната си и коленичи до Юсан, който се беше свлякъл на земята до ковачницата.
Деклан беше виждал достатъчно рани, за да разбере, че раната на Юсан е сериозна. Изтича в къщата и взе няколко кърпи и когато излезе, видя, че някои от селяните са подгонили търговците на роби, докато други доубиваха двата умиращи коня. Неколцина се бяха струпали около Майла и Едвалт, които се бяха навели над Юсан. Младият чирак беше пребледнял и погледът му беше размътен, но все още беше в съзнание.
Деклан подаде кърпите на Майла и тя притисна една до левия хълбок на Юсан и каза:
— Кръвта е червена. Ако можем да я спрем, би трябвало да оживее.
Деклан знаеше, че ако кръвта е черна, черният дроб или друг важен орган на момчето щеше да е разкъсан и Юсан вече щеше да издъхва.
Клекна до Едвалт, за да огледа левия му хълбок, и изсумтя:
— Гадно.
— Ранявали са ме и по-лошо — отвърна ковачът.
— Донеси ми кошницата — нареди Майла и Деклан пак затича към къщата да вземе кошницата за шиене на Майла — изплетена от ракита и с хитроумно капаче на панти. Една от ползите на това да е омъжена за ковач беше изобилието на игли, чиято продажба в немалка степен допринасяше за благополучието на Едвалт през годините.
Занесе кошницата на Майла и тя я взе, извади голяма игла, вдяна конец и каза:
— Трябва да посолим раната.
Едвалт се намести по-удобно, а Майла продължи:
— Донеси сол: половин шепа сол и половин кана вода. Разбъркай я добре и я донеси.
Деклан отново влезе в къщата и направи каквото му беше казала. Върна се с половин кана солена вода. Хората от крайбрежието отдавна бяха научили, че по причини, известни само на боговете, измитите със солена вода рани забират по-рядко, отколкото измитите само с вода. Тъй като бе твърде далече да се тича до морето, осоляването на кладенчова вода също вършеше работа.
Младежът започна да стене и да се мята, докато Майла измиваше раната му. Деклан трябваше да го държи да не мърда, щом старата жена започна да шие. Юсан стискаше зъби и се мъчеше да не извика, но едва успяваше да се сдържи. Накрая Майла стегна шевовете и каза:
— По-добре от това не може. Сега е в ръцете на боговете. Отнеси го вътре, Деклан.
Щом новопомазаният майстор ковач се отзова, Майла обърна внимание на мъжа си, който повтаряше:
— Ранявали са ме и по-лошо.
Тя изсумтя насмешливо:
— Особено аз.
Деклан сложи Юсан на своето легло. Чиракът обикновено спеше в ковачницата, но на истинско легло щеше да му е по-добре. Очите му бяха затворени, но дишаше спокойно, тъй че Деклан разбра, че е заспал. Върна се навън и видя, че мъжете от селото се връщат с десетина освободени пленници и три фургона.
Един рибар, Рийс, посочи с палец над рамото си към следващите го пленници и рече:
— Лошо, Едвалт.
Старият ковач изохка при затягането на последния шев и каза: