— Тя е… необикновена. Не я заслужавам. — Приемаше новините за Роз много по-тежко, отколкото Деклан бе очаквал; чувствата му към нея явно бяха много по-дълбоки, отколкото тя го бе накарала да повярва. Накрая Джак въздъхна и попита:
— Вие сте един от нейните млади мъже, значи?
— Аз… Моля? — изненада се Деклан.
Джак махна пренебрежително с ръка и остави слугинчето да напълни отново бокала му.
— С Роз имаме споразумение. Не задаваме въпроси, но… да кажем, че смятам, че сте от типа младежи, с които на нея ѝ е приятно да си прекарва времето. — Погледна момичето, което му се усмихна, и добави: — Не си отказваме нищо един на друг.
Отпи от виното си, отказа да му долеят и махна пренебрежително на момичето да напусне.
— Приятелите ми ме чакат — каза Деклан и стана.
— А аз ви задържах, боя се, а и трябва да се погрижа за жена си. — Джак също стана. — Как мога да ви се отплатя?
Деклан се изненада.
— Да ми се отплатите? Роз е моя приятелка. Няма никакъв дълг.
Джак се усмихна почти бащински.
— Разбирам защо ви е избрала. — Махна към вратата и закрачи с Деклан. — Знайте следното. Ако някога имате нужда от нещо, което е по силите ми да подаря, ще го имате. — Деклан понечи да възрази, но Джак вдигна ръка и го прекъсна. — Не като отплата за дълг, а… от приятелство.
Протегна ръка и Деклан я стисна.
После излезе и постоя за миг пред затворената врата. Това преживяване, почти като всичко друго, което бе видял, откакто бе напуснал Онкон, му подсказа колко малко знае за света извън селото. Макар да изпитваше тревога за възстановяването на Роз, знаеше, че тя ще живее, и усети, че изпитва облекчение, че ще напусне Илаган.
Качи се на фургона и Ратиган кимна към Юсан, който спеше дълбоко.
— Да тръгваме — каза Ратиган с необичайно тих глас и Деклан осъзна, че въпреки някои дразнещи черти младият колар като че ли е добър по душа.
Докато караха през града на път за Маркензас, Деклан за пореден път реши, че не познава Роз толкова добре, колкото си е мислил. Все още се бореше с противоречивите чувства към нея, но след всичко казано и случило се бе останал само с усещането, че много от онова, което тя му бе разказвала през годините, е измислица.
Роз определено знаеше как да задоволи един мъж в леглото и бе научила Деклан на повечето от това, което той знаеше за задоволяването на една жена, но никога не си беше представял, че е нейният мъж. Тя в края на краищата беше омъжена, подминала бе възрастта, в която да иска деца, и пътуваше много, но той бе сигурен, че с радост би се оженил за някоя като нея, някоя по-млада, но все пак със сходен нрав… и без никакви други млади мъже, които да чакат удоволствията с нея.
Помъчи се да остави това свое объркване зад себе си, докато преценяваше дали отново ще срещне Роз някой ден, или не. Реши, че ако това се случи, ще задава въпроси както продиктува настроението и че размислите за тях сега са просто загуба на време.
Все пак това бе първото му идване в толкова голям град и му беше интересно. След като вече бяха в един фургон с Ратиган, можеха да си говорят по-свободно.
— Винаги ли е толкова пълно с народ тука?
Ратиган се засмя.
— Ха, сега е празно! Крал Букохан и дворът му са на крайбрежието, далече от вонята и мухите, тъй че цялата навалица се е преместила за известно време. Така ще е още месец, докато кралят се върне. — Погледна Деклан. — Ако беше дошъл през пролетта, за панаира на вълната… — Ухили се и продължи: — Търговци от стотици мили околовръст се стичат тук, за да купуват и продават вълна! Превозват я из целия континент и през моретата Аноки и Семалон. По време на панаира населението на града нараства три, че и четири пъти. Струпват се над петдесет хиляди души!
И продължи с обяснението, че не било просто панаир, а по-скоро поредица от ежеседмични събития в пет-шест околни градчета. Търговците местели стоката си, докато купувачите идвали и си отивали, но понеже повечето търговия минавала през Илаган, бил известен като Илаганския панаир на вълната.
Пътуването им през Илкомен продължи без произшествия. Спряха за нощувка в един приличен хан в градчето Лован, един от търговските центрове, също затихнал по това време на годината. Юсан се възстановяваше добре, тъй че Деклан се съгласи с настояванията на Ратиган да тръгват по-рано сутрин. Продължиха бавно през Илкомен, докато стигнаха границата на Маркензас.
Юсан лежеше отзад при инструментите и наковалнята на Деклан и май се оправяше. Също като Роз, Ратиган и господарят му бяха карали плодове, когато ги бяха нападнали. Стоката им отдавна се беше развалила и бе изхвърлена, освен една торба с портокали, която Юсан използваше за възглавница.