— Да — съгласи се Деклан, решил да не се задълбочава повече в темата. Беше пътувал с коларя достатъчно дълго, за да знае, че всеки намек за несъгласие само ще влоши нещата още повече. Присъщо беше за Ратиган да вземе една добронамерена забележка и да я изтълкува по най-лошия начин, когато беше в мрачно настроение.
Напредваха бавно през гъстата тълпа към широкия северозападен път, който водеше нагоре по хълма до цитаделата. Деклан оглеждаше изложените метални изделия и видя много прилично изработени кухненски вещи: тигани, ножове, метални блюда и други простички, но доходоносни стоки. Няколко търговци на оръжие също бяха изложили стоката си и Деклан я оцени като добра. Видя, че няколко души по ковашките сергии гледат наковалнята и инструментите във фургона им.
Ратиган забеляза реакцията му и каза:
— Несъмнено още преди залез-слънце всички ковачи, майстори на метални изделия и оръжейници ще знаят, че в града има нов ковач.
— Това проблем ли е?
— Би могло. — Ратиган сви рамене. — Ще видим.
Излязоха от пазара и поеха нагоре по хълма. Тук сградите, хановете и други търговски заведения изглеждаха по-добри. Деклан реши, че трябва да са най-отдавна възникналите, тъй като всеки, строил нещо след довършването на цитаделата, трябваше да се е опитвал да остане по-близо до безопасността на укреплението.
Юсан, възвърнал малко от обичайния си весел нрав, каза:
— Сигурно е хубаво да живееш тук горе. Въздухът е свеж.
— Сигурно — отвърна Деклан.
— За какво си говорите? — попита Ратиган.
— Юсан казва, че е хубаво тук горе на този хълм. Въздухът не вони.
— Идва бриз от океана, повечето дни — рече Ратиган. — Долу в града става горещо и влажно понякога, да. — Цъкна с език и подкара конете, щом изкачиха наклона; още стотина крачки равен път лежеше пред тях, изпънат право до портата на цитаделата.
— Усещахме океанския бриз там, където отраснахме — каза Деклан. — Прохладен, но с миризмата на умряла риба. — Кривна глава и добави: — Тук мирише различно.
Ратиган вдиша дълбоко и кимна: най-близкото до съгласие, което Деклан щеше да получи от този свадлив човек.
Стигнаха до портата на цитаделата на барона. Беше висока, с тежки дървени врати с железен обков, с голяма четвъртита стражева къща до нея, в средата на южната стена на крепостта, с двоен железен портикул, който в момента беше вдигнат. По вида му Деклан предположи, че не е използван за отбрана от много години. Зачуди се дали изобщо ще могат да го спуснат, толкова много ръжда се виждаше. Любопитството го накара да му се прииска да се изкатери и да огледа веригите на механизма, макар да знаеше, че това едва ли изобщо някога ще се случи.
Пред портата чакаха двама стражи с вече познатите му табарди на Маркензас — златна роза на светлосиньо поле. И двамата вдигнаха ръце и единият каза:
— По каква работа?
Преди Ратиган да успее да отговори, Деклан каза:
— Вашите момчета при градската порта ни наредиха да дойдем тук, когато чуха разказа ни за търговците на роби в Съглашението, облечени в униформата на Сандура.
Двамата часовои се спогледаха, после единият се обърна и извика:
— Сержант! Търговската порта!
Викът бе повторен от други войници и след малко към тях с бавна походка се приближи стар войник с дълъг сюртук с три нашивки над сърцето. Попита намръщено:
— Какво има?
— Донесение за търговци на роби в Съглашението, сър — каза единият войник и кимна към Деклан.
Сержантът поклати глава, сякаш му поднасяха проблем, с който би предпочел да не се занимава, но огледа тримата млади мъже във фургона. Деклан беше срещал доста войници през годините, защото много такива придружаваха благородници, които имаха нужда да им се подковат конете или да им поправят впряговете, докато минаваха през Онкон. Май беше виждал този сержант, или поне неколцина като него, и прецени, че е твърд и безкомпромисен. Беше с побеляла брада и косата му стигаше до яката, и макар мускулите му вече да преливаха към тлъстина около корема, Деклан не се съмняваше, че все още е много опасен в свада.
— Каква е тази история? — попита сержантът.
Деклан хвърли поглед към Ратиган, за да го накара да замълчи, преди коларят да е успял да заговори.
— Идвам от селото Онкон, в Съглашението, близо до границата на Илкомен.
И описа подробно нападението на търговците на роби.