11.
Бързо указание и въвеждане
Фургонът беше на по-малко от едно каре от главната порта на Каер Маркенет, когато група мъже спряха насред улицата и преградиха пътя им. Тримата по-стари мъже в центъра им държаха големи чукове, които ги издаваха като ковачи.
— Кой нарича себе си ковач? — попита намръщено мъжът отпред, едър русокос тип с внушителни рамене.
Деклан кимна и отвърна равнодушно:
— Аз ще да съм.
— Едни момчета казаха, че имало нов тип в града с наковалня и инструменти във фургона. Слизай да поговорим.
Някои от местните се спряха да видят предстоящата свада между тримата млади мъже във фургона и половин дузината ковачи с техните чираци, общо осемнайсет на брой.
Деклан се обърна към Юсан и Ратиган и каза:
— Спокойно. Всичко ще е наред. — И слезе на земята.
Махна на Юсан.
— Мечът ми.
Юсан му го подаде и Деклан го окачи на колана си, след което бавно закрачи и застана пред самоизбралия се водач на групата.
— Е, какво има? — попита го кротко.
— Имаме някои стандарти в Маркенет.
— Гилдия ли сте? — попита Деклан.
— Не — отвърна русокосият ковач. — Барон Дюмарш не разрешава гилдии, но е по-доблестен от повечето господари и ние следваме примера му; предлагаме добра работа за добро заплащане и не позволяваме просто на всеки случаен калфа… — огледа Деклан, — който току-що е завършил чирачеството си, да се мотае и да сваля цени и качество. В Маркенет си имаме традиции.
— Някои стандарти, каза — каза Деклан.
Русият ковач кимна. Деклан прецени, че стойката му е намекване за заплаха, а не открито предизвикателство. Все пак възможният сблъсък беше едва на няколко мига. Деклан се усмихна, кимна и каза:
— Стандартите са хубаво нещо.
— Как се казваш?
— Деклан. А ти?
— Гилди.
— От името на всички ковачи в града ли говориш, Гилди?
Едрият мъж остави чука да се изхлъзне от ръката му, докато го спипа за желязната глава, после скръсти ръце и рече:
— Заради този разговор, да. — Лицето му се изопна, сякаш очакваше неприятност. Мъжете, струпали се зад него, явно също бяха готови за свада.
Деклан кимна.
— Добре. Първо, не подбивам ничии цени; и дори не съм решил още къде точно да си направя работилница. Имах послание за барона и след като то вече е доставено, мисля да напусна града и да потърся някоя паланка или село, което се нуждае от ковач. Тук явно не липсват.
Щом чу това, Гилди се отпусна. Кимна, сякаш одобряваше намерението на Деклан. Мъжете зад него също се поотпуснаха.
— И последно; не съм калфа. Аз съм майстор ковач.
Гилди навъси вежди.
— Майстор, казваш? Не ми приличаш да си на годините за майстор.
— Учих се от най-добрия.
— Кой?
— Едвалт Тасман, в ковачницата в Онкон.
Гилди погледна през рамото си назад, а друг ковач кимна и каза:
— Знаем това име, откогато беше човек на барона. Той е… много добър.
Деклан извади меча си и преди някой да е успял да реагира, го подаде с дръжката напред на Гилди.
— Това е майсторското ми изделие.
Гилди изгледа за миг неизлъскания меч, след това го взе от Деклан.
— Не прилича на… — Провери дръжката и баланса, после го огледа по-внимателно. Бавно прокара палеца си по жлеба, след това изпъна меча и го огледа бавно. — Балансиран е добре — каза тихо. — Много добре. — Отново го приближи към очите си и потърка ръба му. Стоманата отдолу леко лъсна. Другите ковачи и чираци мълчаха.
Накрая Гилди мина покрай Деклан и сложи плоската страна на меча на колелото на фургона. Почука го леко с чука си, което произведе кънтящ звук, вдигна меча до ухото си и промълви:
— Проклет да съм…
Обърна се и погледна Деклан с неизречен въпрос в очите. След кратка пауза Деклан кимна.
— Това е драгоценно изделие — каза Гилди така, че само Деклан да може да го чуе.
Деклан отново кимна, но не отвърна нищо.
Едрият мъж му подаде меча и каза:
— Разкажи ми за направата му.
— Изградих пещта, глина върху камък, струпах въглищата и избрах желязото. Смесих въглена пепел и железен пясък и прецених шлаката по цвета. Огънах стоманата…
— Колко огъвания?
Деклан се усмихна.
— Дванайсет.
Гилди кимна.
— Това е чудесно оръжие. Трябва му излъскване.
Деклан прибра меча в ножницата и отвърна:
— Не исках да се набива на очи.
Гилди се засмя.
— Е, и скромен също така. — Обърна се към другите и рече: — Деклан е това, което казва, стига наистина той да е направил този меч. А тъй като не ни е дал никакъв повод да се съмняваме, това, приятели, може би е най-младият майстор, който ще видите някога! — И плесна дружески Деклан по рамото.