Преди Ратиган да успее да отговори, силно изсвирване на рог и ударите на няколко барабана в унисон изпълниха пазара, последвани бързо от мешавица от гласове, и Деклан и другите се обърнаха към източника на врявата.
Каланора каза високо:
— Сега пък какво става?
Ратиган и Деклан тръгнаха към звуците и през тълпата видяха процесия, навлизаща в пазара от юг. Шестима мъже с тъмносиви халати вървяха бавно, тъй като тълпата отстъпваше едва-едва въпреки ударите на барабаните и свиренето на месинговия рог.
Зад мъжете трополеше най-странното превозно средство, което Деклан бе виждал, а той бе поправял колела и оси на всякакви каляски, фургони и коли. Теглеха го шест товарни коня. Деклан не можеше да види колелата или друга подробност под горната половина на фургона заради тълпата, но дори само горната половина бе достатъчна, за да прикове вниманието му.
Приличаше на кола за сено с високите ритли и с широка платформа. Груб дървен стол, почти като трон, беше закован на платформата и на него седеше престарял мъж с черен халат и с червена шапчица на темето, който сякаш полагаше всички усилия да не падне. Имаше бледо сбръчкано лице и очите му шаваха насам-натам, сякаш търсеше нещо сред тълпата. Усмивката му изглеждаше престорена и сякаш го болеше нещо; правеше странен жест с дясната си ръка, като я държеше изправена и леко я завърташе. Деклан помисли, че старецът като че ли дава някаква благословия на тълпата.
Странният фургон се накланяше и скърцаше. И без да го поглежда, Деклан можеше да прецени, че има поправяна ос, така че всяко друсане на пътя тръскаше задника на която там височайша особа седеше на глупавото приспособление. Въпреки това зейналата усмивка на стареца си оставаше неизменна.
— Кой е този? — попитаха Ратиган и Каланора почти едновременно.
Деклан само сви рамене, а Ратиган каза:
— Мисля, че ей сега ще разберем. Спират.
Рогът беше надут още един последен път, последва бързо биене на барабани и процесията спря. След това един от мъжете пред впряга извика:
— Тишина!
Заповедта само предизвика още по-силна врява от ядосани гласове и отново последва командата за тишина. След цяла минута насмешки шумът най-сетне стихна, заменен от тихо любопитно мърморене и шепнене.
Като разбра, че повече тишина няма да получи, говорителят извика:
— По повелята на Съвета на Единия, до всяка държава и нация е изпратен свят водач. Във всяка държава и нация ще се учреди прелатура в главния град, в която ще пребивава мъж с висок сан, комуто е възложено да надзирава духовното благополучие на народа и да предвожда лова на еретици.
Обърна се към фургона, поклони се, изправи се и пак извика:
— Това е прелатът на Маркензас негово превъзходителство епископос Хоза.
— Странно име — каза Каланора.
Тълпата замърмори, хората не бяха сигурни какво да очакват. Църквата на Единия беше нараснала по мощ през последните сто години, измествайки други вери чрез политическо маневриране, хитри съюзи и открито насилие и подкупване. Духовниците бяха станали по-агресивни през последните трийсетина години и кръвопролитията бяха заменени от политическо манипулиране от най-висок порядък. Църквата твърдеше, че издигането ѝ се дължи на върховенството на техния бог и че това било доказателство, че тяхната вяра е единствената истинска вяра.
Едвалт беше казвал на Деклан, че когато бил момче, е съществувал неспокоен мир между повечето вери, но че оттогава виждал как тази нова църква систематично унищожава другите. Само няколко по-незначителни вери все още се търпяха, а и те хитроумно се бяха приспособили така, че да могат да твърдят, че почитат същия бог.
— Е, май вече си имаме някой, който да ни казва как да си живеем живота — каза Каланора и изсумтя отвратено.
Говорителят отново повиши глас.
— Прелатурата е установена в зданието на Западния хълм. Беше осветена в нощта след като епископът благослови зданието и дванайсет еретици бяха изгорени на клада. Молитвените служби започват по изгрев-слънце и свършват по залез-слънце. Вярващите винаги са добре дошли…
Коларите едновременно плеснаха с юздите, подкараха конете напред и процесията излезе от пазара, явно на път към друг пазар, преди да се върне на Западния хълм.
— Западният хълм ли? — каза Ратиган. — Това ли са направили с онази сграда? — Обърна се към Деклан. — Преди беше Храмът на Отан, Богинята на океаните и климата. Всеки моряк в града ходеше да се моли там, преди да поеме на път, когато бях момче.