— Взеха я преди две години. — Каланора плесна Ратиган по тила. — Ако не прекарваше цялото си време в пиене и задиряне на момичета, щеше да знаеш това, Ратиган. — Той я изгледа кръвнишки и разтърка тила си, а тя продължи: — Превърнаха го в храм на Единия. Сега му викат черква. Извършиха ритуали: изгориха много тамян и няколко еретици. Целият квартал буквално вонеше на тамян и миро седмици наред… — Понижи глас: — Да скрие вонята на изгоряла плът, затуй ще да е.
Върна нормалния си тон и продължи:
— И онова пеене… — Поклати глава, щом процесията напусна пазара. — Е, поне знаем, че епископос е някаква титла, а не име.
Щом се върнаха при сергията на Каланора, Ратиган каза:
— По-добре един жрец, отколкото десет да ни казват какво да правим, според мен.
— Твърде млад си, за да разбереш — каза Каланора. — По дяволите, и аз съм твърде млада, а съм по-стара от теб. — Полу се изсмя, полу изсумтя, щом се преместиха зад сергията при момичетата. — Когато бях още момиче, някои от старите църкви все още имаха влияние, но също така имаха… предполагам, че човек би могъл да го нарече уважение. Човек можеше да си направи дарения и жертвоприношения на който си иска бог и хората рядко забелязваха или ги интересуваше.
— Сега, само да измърмориш името на някой стар бог близо до някой от черните халати, ще свършиш вързан на клада. Дори поклонниците на Татан казват, че Слънчевия бог бил само предвестник на Единия, като разпръсвал светлина и подготвял правоверните за идването на света. — Каланора въздъхна. — Хитро всъщност: ще си запазят работата, докато делят парите.
Деклан си замълча. Малко беше мислил за вяра, а и в Онкон нямаше много храмове или светилища, а беше трудно да се стигне до онези в Илкомен. Посещавал беше само няколко през годините, когато пътуваше с Едвалт, който се отбиваше понякога да хвърли някоя монета в кутията на жреца и да получи благословия. Деклан не претендираше, че разбира проблемите на вярата. Общо взето не го интересуваше.
Каланора въздъхна примирено. После присви очи и попита:
— Още веднъж: каква ти е работата, Ратиган?
— Приятелят ми Деклан е ковач. Иска да отвори ковачница. Казах му, че ако някой знае къде би могъл най-добре да се установи в Маркензас, това ще е Каланора.
— Ковач, а? — промърмори тя, докато оглеждаше Деклан от глава до пети. Дъщерите ѝ видимо грейнаха, тъй като един добър ковач можеше да си позволи семейство и да ги осигури целогодишно. Когато и двете понечиха да пристъпят напред, Каланора им махна да се отдръпнат, без да ги погледне. — И добър ли си?
Деклан кимна.
— Ами, Маркензас има повече ковачи, отколкото куче има бълхи, особено тук в града. Тъй че колкото и да си добър, те са установени ковачи, добри са и измъкването на работа от тях няма да ти спечели приятели.
— Точно затова дойдохме при тебе, Каланора — каза Ратиган с усмивка, която Деклан можеше да нарече само фалшива.
Каланора кривна уста пренебрежително, но се обърна към Деклан.
— Има една празна ковачница близо до границата. Може да е опасен район понякога, но ми изглеждаш младеж, който може да се грижи за себе си.
Деклан отново кимна.
Тя помълча малко, после се обърна към Ратиган.
— Това не е услуга, Ратиган.
Деклан бръкна в колана си и извади кесията си. Извади два илкоменски сребърника и ѝ ги подаде. Тя ги погледна, взе ги и кимна.
— Иди на север, покрай брега, покрай вилата на лорд Дюмарш на носа, после хвани пътя, който води навътре от село Пащар. Три дни път и ще стигнеш до едно градче, Хълма на Беран. Хубаво местенце. Най-северното градче в Маркензас, така че може да е малко оживено там, дори опасно, както казах, но е оживен търговски маршрут. Техният ковач умря преди няколко седмици, както ми казаха, тъй че ако някой друг вече не е клекнал там, ковачницата е празна. Иди до хана „Трите звезди“ и попитай за собственика, Леон. Той държи правата на вдовицата над ковачницата. Кажи му, че аз те пращам, и му направи прилично предложение за вдовицата, и ще имаш хубава ковачница на оживен търговски маршрут. Може да се наложи да изхвърлиш някой натрапник, ако Леон не го е направил вече, но по-лесно начало няма да имаш. Чувам, че е екстра ковачница. По-добро от това не можеш да направиш, освен ако не работиш за благородниците.
Деклан кимна и каза:
— Благодаря ти. — И ѝ подаде още една сребърна монета.
Тя я взе, после се сопна:
— Хайде, вървете си. Търговия имам да въртя, а имаше достатъчно прекъсвания за един ден.