Ратиган го изгледа и за миг като че ли не можеше да реши дали току-що са го обидили, или са го похвалили, а после също се засмя.
— Е, и аз все имам капка ум.
Тръгнаха отново.
Стигнаха до фургона. Юсан беше буден.
— Съвсем кротко си беше тук — каза той на Деклан. — Сега какво?
Деклан се обърна към Ратиган.
— Има ли безопасно място, където да прибера инструментите и наковалнята тази нощ?
— В дюкяна на стария ми господар. Освен ако някой не ни е изпреварил с новината за кончината му би трябвало да е заключен. — Бръкна в кесията на колана си и извади ключ. — А аз мога да вляза.
Деклан извади няколко монети и каза:
— Ще ида да намеря Гилди и да му задам няколко въпроса, после се срещаме с вас при дома на Милроуз. Купи зърно за конете и храна за нас. Тръгваме за Хълма на Беран на разсъмване.
Ратиган му каза как да намери дюкяна на Милроуз, а после, щом Деклан се отдалечи, погледна Юсан и подхвърли:
— Много се разпорежда, а?
Юсан за първи път от нараняването си се засмя.
— Прав си. Но е човек, на когото можеш да се довериш. Беше по-добър брат за мен от собствения ми брат.
Ратиган се качи на капрата и подкара към дюкяна на стария си господар.
Деклан се върна на пазара и усети, че ритъмът там забавя. Беше може би два часа преди залез-слънце и хората, които трябваше да са си у дома за вечеря, си бяха тръгнали.
След като разпита няколко души, Деклан разбра накъде трябва да тръгне и след малко се озова пред вратата на ковачницата на Гилди. Едрият русоляв мъж набиваше наплат на едно колело. Понеже не видя чирак, Деклан се зае да му помогне.
Щом приключиха, Гилди каза:
— Благодаря. Пратих момчето да донесе въглища и реших да свърша това сам. Ама като сме двама е по-лесно. — Усмихна се и избърса челото си с един парцал. — Е, какво те води насам?
— Каза да намина насам и че може да поговорим как стават нещата тук. Напускам утре, тъй че ето ме.
Гилди се засмя.
— Помогни ми да нагласим колелото на ей онзи фургон там и после ще донеса да пийнем.
Докато сложат колелото, чиракът на Гилди се появи с кофа, пълна с въглища. Гилди му нареди какво да направи, след което каза на Деклан:
— Има едно ханче на ъгъла, там обикновено се събираме в края на деня. — Погледна слънцето и добави: — Малко е рано, но това е добре, тъй като има някои неща, които бих искал да обсъдим, без да ни подслушват.
— Добре — каза Деклан.
Гилди посочи меча на кръста на Деклан.
— Това наистина ли е съкровищна стомана?
Деклан кимна.
Гилди се усмихна широко. Лицето му все още лъщеше от пот.
— Повечето ковачи биха излъскали такъв меч до огледало и биха го окачили на стената, за да се перчат с него.
Деклан сви рамене.
— Майсторът ми не беше по перченето.
— Знам за Едвалт. Той разказвал ли ти е за ранния си живот.
— Това-онова — отвърна сдържано Деклан.
— Ами, разбираше от оръжия, това е факт. Може би беше най-добрият, от това, което помня. Бях още млад калфа, когато той беше оръжейникът на барона. Мервал съм го само един-два пъти преди…
— Преди измяната — довърши Деклан.
Знаеше, че Гилди може да има предвид само измяната, която бе сложила край на Петте кралства, когато той беше още момче. Измяната беше тема, за която малцина говореха открито: всеки, който заговореше за това, внимаваше кой може да слуша. Барон Дейлон можеше и да не се интересува какво мисли простолюдието, но Църквата на Единия имаше уши навсякъде.
Гилди кимна.
— Да. Както казах, Едвалт беше на служба при барон Дейлон. Аз работех на друга ковачница тук в града, още се учех. — Махна с ръка, щом излязоха от ковачницата, и подкани Деклан да го последва. — Е, какво искаш да знаеш?
— Каквото там искаше да ми кажеш насаме — отвърна Деклан.
— Току-що обсъдихме повечето. Има може би трима ковачи в Маркензас, които могат да правят съкровищна стомана, вече четирима с твоето пристигане; не че има много търсене на толкова фини оръжия. Аз съм единственият в този град. Това, че ти можеш и че Едвалт е майсторът ти, те отличава като чудесно обучен, а момчетата тука не горят от желание да се появи по-добър ковач. Коването на наплати… — посочи с палец над рамото си, смъкна престилката си и я окачи на един пирон, преди да продължи — храни семейството, но оръжията и бронята все пак са най-добрият източник на злато. Тук беше достатъчно мирно през последните десет години, но на границата нещата са оживени, така че там има стабилно търсене на оръжия. А чувам, че нещата на изток стават все по-гадни от месец на месец. Тъй че ние в Маркензас просто я караме ден за ден и точно затова сме малко нервни с новодошлите, такива като теб.