Времето също не му беше приятел. Макар в този район рядко да ставаше наистина студено, ставаше хладно, а мокрите дрехи и постоянният вятър го смразяваха. Знаеше, че трябва да намери подслон, и то скоро. Беше благодарен за тежкото яке, което беше грабнал преди да го пленят — и още по-благодарен, че вещиците не му го бяха взели — но това не стигаше. Другото яке, което лежеше прогизнало от солена вода на дъното на лодката, непрекъснато му напомняше за съдбата на Донти.
Освен това водата му беше на привършване. Едно от буретата на кораба щеше да е добре дошло сега, но с Донти бяха решили, че едно буре ще заеме твърде много място, а меховете им се бяха сторили достатъчни. Сега Хату разбираше, че просто не бяха знаели колко вода ще им трябва. Постара се да не се самообвинява, че не е предвидил бъдещето, но беше в характера му да е суров към себе си, така че си беше усилие.
Сухият постоянен вятър изцеди тялото му от влагата толкова бързо, колкото му отне топлината. Напуканите му устни постоянно му напомняха, че водата е оскъдна и жизненоважна. Можеше да оцелее без храна дни наред, но липсата на вода можеше да го убие за часове без сянка в горещ ден. Извади един сухар и осъзна, че провизиите му са се смалили до още един и едно съмнително на вид парче осолено свинско. Трябваше да изяде свинското, защото макар да беше осолено, обикновено го държаха в относителния хлад на трюма и сега щеше да се вмирише.
По пладне видя нещо пърхащо в далечината, откъм левия борд, и затегна фала за руля през една халка, така че вятърът да подкара лодката натам, докато той трябваше да изгребе още вода. След като изхвърли достатъчно вода, за да отложи потъването още няколко часа, видя, че пърхащото е ято морски птици. Можеше да следват кораб, да се реят над плаващия леш на някое голямо морско същество или пасаж риба близо до повърхността, или можеше да означават суша. Кораб или остров щеше да е добре.
Усетил надигащото се отчаяние, Хату му се опълчи, като прецени бързо нещата и провери колкото може по-добре положението си. Знаеше, че трябва да напусне кораловите рифове, които бяха на изток от мястото, където го бяха пленили вещиците. Зачуди се за миг дали трите преследващи ги кораба не са били в съюз с вещиците, защото чак сега осъзна, че капитанът му беше поел по единствения курс, който му бяха оставили открит: обръщане на запад… Изтласка тази мисъл като нереална. У онези зли жени нямаше нищо, което дори да намеква за връзка с нещо толкова прозаично като пирати или търговци на роби, и те като че ли бездруго не прибягваха много до мъже, освен за да раждат дъщери, да създават онези чудовища, които им служеха… или храна. Потръпна и прогони от ума си всякакви размисли за съдбата на Донти.
Птиците се оказаха гагарки, налитащи над пасажи аншоа или друга дребна риба. Бяха прелетни и по това време на годината щяха да гнездят. Хату се почувства въодушевен от това, защото бе вероятно колониите им да са на някой остров наблизо, а това означаваше вода или поне яйца, тъй като за разлика от повечето птици, гагарките снасяха яйцата си на земята. Възможността за някакъв източник на храна или вода му даде обновена енергия.
Видя смътно зелено петно суша на хоризонта и по ъгъла на слънцето прецени, че би трябвало да стигне до него преди свечеряване. Нагласи платното, хвана благоприятен вятър и се понесе към целта си с добра скорост. Когато приближи, огледа за удобен пристан и видя вълни, движещи се към дълъг плаж. Търкалящи се равно вълни, което бе доказателство за липса на скали, тъй че Хату смъкна платното: предпочиташе да гребе последните няколкостотин метра. Изненада се от усилието, което изискваше това, и си даде сметка, че е по-близо до пълното изтощение, отколкото си бе мислил.
В подходящия момент прибра греблата, скочи към кърмата, задърпа здраво руля и го изтръгна от фланците, които го държаха на място, за да не задере в пясъка.
Тежестта му при кърмата надигна носа и лодката с лекота се хлъзна на брега. Хату притича бързо напред и я издърпа още, така че вълните да не я отнесат обратно в морето. Приливите и отливите бяха слаби тук по това време на месеца, по причини, които майстор Бодай веднъж бе обяснил, като го нарече „нисък прилив“. Хату не можеше да си ги спомни, но се почувства уверен, че това е добра информация. Щеше да нагледа отново лодката по-късно. За момента първата му работа беше да намери вода, а после храна.