В едно заливче на север от плажа, където бе слязъл на брега, намери буци катран. Островите представляваха смесица от коралови атоли и вулканични скали и Хату предположи, че някъде наблизо подводна цепнатина бълва гореща лава и гъсто масло. Разтопеният камък бързо се охлаждаше във водата, а горещото масло се превръщаше в лепкав катран. Понякога потъваше, но понякога съдържаше достатъчно мехурчета газ, за да го накарат да се издигне на повърхността и вълните да го понесат. Хату беше виждал катранени пясъци и камъни през целия си живот. Матроните често го гълчаха, че се връщаше от брега с начернени стъпала. Няколко буци щяха да осигурят повече уплътнител, отколкото му трябваше. Щеше да нареже якето на Донти, за да запуши цепнатините, и след това да ги запечата с катран. Не беше много сигурен колко добре ще се справи, но не беше видял и намек за кораб или лодка на хоризонта за трите дни, откакто бе на острова, така че да го спасят изглеждаше невероятно. Усети, че страхът му да не го открият вече е надмогнат от нуждата да успее да се прибере у дома.
Знаеше приблизително къде е и имаше обща представа къде са корабните маршрути на север, така че можеше грубо да пресметне колко време ще му трябва да стигне дотам. А там вече щеше да има шанс да стигне до Протока.
Бе отраснал на остров, тъй че знаеше как да лови риба и имаше добра представа кои растения може да яде. Щеше да натрупа запас сушена риба и плодове, да напълни меховете с вода и да потегли, когато довършеше поправката на лодката.
Дните се точеха, докато се трудеше да направи лодката отново годна, и докато се трудеше, мислите го спохождаха неканени. Виждаше нови образи, докато се опитваше да заспи, и докато полагаше усилия да запуши лодката с грубите уплътнители възникваха нови въпроси.
Коя беше жената, която го бе притискала до гърдите си, когато бе толкова мъничък? Хату мислеше, че е жена, но не беше сигурен. Къде отиваха? Какво беше имала предвид онази зла вещица, когато го нарече „прокълнат“ и „от огън докоснат“? И защо беше пощаден, след като всички на кораба бяха загинали?
Най-сетне приключи работата. Беше време да тръгне. Осъзна, че е сгрешил в първата си преценка за това къде е отнесло течението лодката му, тъй че сметките му колко време щеше да му е нужно, за да стигне до Протока, също бяха погрешни. Може би плаването щеше да му отнеме поне още седмица, а и кой знае на какви други проблеми можеше да се натъкне по пътя?
Спомни си един разговор с майстор Бодай, който знаеше повече за плаването от всеки, когото познаваше. Беше казал, че луната влияе на приливите, защото леко придърпва морето, когато е далечна, а по-силно, когато е близка. Също така беше казал нещо за това какви щели да са приливите, ако изобщо нямало луна или ако луната била по-голяма, отколкото е, и тогава Хату се беше объркал съвсем. Хату не знаеше дали човек се изправя пред риск за по-лошо време, когато луната е голяма, отколкото когато е малка. А искаше да се възползва от всяко благоприятно обстоятелство, което му се предложеше.
Отливът лесно го отнесе от брега. Хату се надяваше, че ремонтът му ще издържи известно време. Колко дълго — това оставаше да се види.
Вдигна платното и потегли, като използваше слънцето за ориентир.
След три дни плаване стигна до група островчета с вулканичен произход и изобилна растителност. Прекара половин ден в събиране на още храна и спа до тлеещия огън.
Точно преди разсъмване го събуди познатият звук на кораб наблизо — скърцането на реи и шумоленето на платна. Той стреснато седна и се огледа. В изсветляващия сумрак видя кораб съвсем близо до брега.
За миг помисли да извика или да запали факла, но ненадеен мраз пробяга по гърба му и го спря. Корабът можеше да е някой от онези, които ги бяха преследвали. Беше благодарен на все още сумрачната предутрин, че намалява шансовете да го видят, но също така го глождеше, че не може да различи повече подробности, за да е сигурен, че избягва гибел, вместо да позволи спасението да го подмине.
След още няколко мига очертанията на кораба се стопиха във все още тъмното на запад. Хату седна и бавно въздъхна. Все едно, тази сутрин щеше да плава на север, тъй че събуждането му час преди разсъмване не беше чак такава допълнителна трудност. Меховете бяха пълни, беше събрал достатъчно плодове за една седмица и беше уловил и изсушил достатъчно риба.
Заличи всички следи от присъствието си, както го бяха учили учителите му, а когато небето на изток възвести, че слънцето ще изгрее съвсем скоро, избута лодката отвъд вълните, преди да се качи. Щеше да е топъл ден и щеше да изсъхне много бързо.