Оказа се, че беше почти само наблюдател, понеже вятърът беше попътен и нямаше нужда от много работа с платната.
Беше задрямал, когато раздвижване вдясно от него привлече вниманието му към някой, който се изкачваше към него по въжената стълба.
Беше Коста.
— Плаваме към Халазейн — каза той без предисловия. — Там ме чака кораб, на път за дома. Щом се качим на борда, ще поговорим. Дотогава не се познаваме.
Държането и тонът му накараха Хату да прецени, че е най-малкото капитан, ако не и майстор.
Коста слезе на палубата и остави Хату сам с многото му мисли.
13.
Кратко пътуване и странно събитие
На сутринта след срещата на Деклан с барона потеглиха през северната порта, с два сандъка със стоки, добавени към вещите на Деклан. Минаха през предградията и малките ферми след тях, после бавно се заизкачваха и навлязоха в земеделска земя. На запад фермите стигаха до скали с изглед към океана, поне така каза Ратиган.
През първия ден минаха през горички и поля и на два пъти се доближиха достатъчно към крайбрежието, за да зърнат океана. По залез-слънце спряха и Деклан каза:
— Аз ще взема средната смяна.
— Няма нужда — отвърна Ратиган. — Никакви разбойници няма толкова близо до града. Няма и опасни животни. Това е цивилизована земя, приятелю.
— Нима?
— Не като старото Съглашение, но почти толкова. Барон Дюмарш пази нещата спокойни. Има патрули, които обикалят по пътищата непрекъснато. Вероятно ще видим няколко, докато стигнем.
— Удивително е колко богата е тази земя, Ратиган — каза Деклан, докато разгъваше постелята си. — Как я е задържал?
— Аз съм колар, не съм благородник — каза Ратиган. — Пътувам, откакто бях висок ей колкото онова колело — посочи с палец над рамото си към задното колело на фургона, — и знам, че и извън Маркензас имат добро мнение за него. Според това, което чувам, това високо мнение си е заслужено спечелено и той е достатъчно добър войник, та дори кралете да се отнасят към него с респект. Достатъчно богат, за да бъде крал само по себе си, също. — Кимна и добави: — Респект. Това е добро нещо да го има човек.
Деклан също кимна.
— Аз ще се погрижа за конете. Слагайте храната и не изяждайте всичкия хляб! — каза коларят със смях.
Юсан също се засмя и рече:
— Няма проблем. Имаме четири самуна.
Ядоха и си легнаха. Нощта мина без произшествия.
През следващите дни Деклан продължаваше да се впечатлява от изобилието на владението на барон Дюмарш: поля, гъсти гори, богати на дивеч, реки и езера, гъмжащи от риба. Добре поддържани пасища и тучни ливади се простираха от двете страни на пътя. Деклан почти изпита чувство на загуба, когато изкачиха един склон и Ратиган каза:
— Онова там е Хълма на Беран.
Обилието на Маркензас бе започнало да запада няколко часа преди да стигнат дотук: плодните дървета бяха оредели и окосените ливади западно от пътя бяха отстъпили място на диви шубраци, растящи на песъчлива земя. Според това, което Деклан знаеше за земеделието, тази по-безплодна земя можеше да се обработва, но щеше да изисква много повече усилие за по-малък добив; така че разбираше защо е оставена необработена, като се имаше предвид колко близо беше до много по-добрата земя само на няколко мили на юг.
От билото на хълма се виждаха няколко самотни ферми и ако се съдеше по вонята, понесена от лекия вятър, там гледаха свине. Деклан реши, че градчето е достатъчно близо до земеделска земя, та храната да не е проблем, но се зачуди защо някой би избрал да живее тук.
Щом стигнаха самото градче, отговорът на този въпрос стана явен. Хълмът, дал името си на градчето, се издигаше над пет сливащи се пътя и Деклан видя много фургони, ездачи и впрягове, движещи се по другите четири пътя, и попита:
— Защо пътят към Маркенет е толкова спокоен, да не кажа пуст?
— В сравнение с други градове Маркенет не е на пътя към някое друго място. Стигаш там само защото искаш да идеш там — отвърна Ратиган. — Маркензас има четири града с по-добри заливи от Маркенет. Тук ще видиш търговията от шест владения без излаз на море. — Махна с ръка на запад. — А оттам идват повечето стоки, които пътуват по море, защото баронът на Колос им взима много по-малко мито от барон Дюмарш. Всички оставят Хълма на Беран на мира, защото не е богато място, но е търговски възел, който служи на всички.
Деклан кимна все едно напълно е разбрал казаното от Ратиган, но всъщност знаеше малко за търговията, освен свързаната с много тесните му професионални интереси. Купуваше желязо, когато цените бяха ниски, както и въглища. Извън това, както и знаенето на обичайните цени за изделията му, се объркваше, станеше ли въпрос за търговия.