Беше хубава и като баща си имаше гъста тъмна коса, която блесна като гарваново крило на слънцето, щом разхлаби сивата забрадка, която беше носила в кухнята. Фигурата ѝ бе донякъде прикрита от роклята ѝ; беше ѝ широка в корсажа и метеше по земята, стара дреха и често кърпена, но спретната. Не изглеждаше да е шита за нея.
Тя го погледна през рамо и рече:
— Ковач си, значи?
Той кимна — започнал беше да усеща въздействието на уискито — и каза:
— Да. Търся си ковачница.
— С тази ще трябва доста работа. Не съм сигурна колко. Нищо не разбирам от ковачници.
Деклан беше малко замаян от уискито, но и от това, че Гвен бе изненадващо привлекателна. Имаше нещо в нея, което му напомняше за Розалий. Нямаше представа какво, тъй като изобщо не си приличаха: Гвен беше млада и пълна, докато Роз беше подминала младостта и слаба дотолкова, че чак мършава. Беше в поведението; в начина, по който се държеше Гвен може би? Или може би просто си спомняше какво бе изпитвал с Розалий?
Потисна тези мисли и насочи вниманието си към настоящия момент и към това да не блъска минувачите, които вървяха срещу него. Попита:
— Винаги ли е толкова претъпкано?
Тя се засмя.
— По-лошо. Когато пристигне голям керван, всички ханове са пълни. — Погледна го и добави: — Ако не си мързеливец, ще се оправиш добре тук.
— Кой поправя нещата, откакто е умрял старият ковач?
— Татко ми прогони няколко натрапници. Има двама ковачи, ама хич не ги бива. Ако си истински майстор, скоро ще имаш толкова работа, че няма да можеш да я свършиш. — Зави на един ъгъл и каза: — Стигнахме.
Деклан погледна ковачницата и веднага разбра, че ще свърши работа. Започна да преценява какво има нужда да се оправи и още преди да отвори вратата вече знаеше, че може да превърне тази ковачница в равна на тази на Едвалт. Трябваше да добави втори вход, за да може да затулва светлината зад главните врати, когато работеше над стомана, но това можеше да почака; едва ли щеше да получава много поръчки за оръжия, след като баронът на Маркензас разполагаше с Гилди и цяла орда други ковачи подръка.
Ковачницата имаше голям двор, което беше добре, защото можеше да му се наложи да ремонтира много фургони, щом пристигаха на кервани. Главните порти бяха широки и щяха да пропускат много дневна светлина, когато потрябваше. Отвори дясната страна.
— Как е тук? — попита той Гвен.
— В смисъл?
— Имам предвид времето, особено зиме.
— Малко сме далече от брега, но оттук до морето е все нанадолнище. Тъй че нощите зиме са студени, но не много. На ден-два път на изток има склонове, които понякога са покрити със сняг, но тук съм виждала сняг само два пъти. — Помълча, помисли и добави: — Но става мокро и кално. И патка може да се удави.
Той се засмя, а тя се усмихна.
— Мисля да изрежа по-малка врата в тази голямата. В студени дни и по-студени нощи последното, което искам, е да стоя на отворена врата, ако не ми се налага. Тук сте доста по̀ на север от моя край, така че не мисля, че нощите ще са по-меки.
— Много работиш нощем, тъй ли?
Той сви рамене.
— Понякога, за да свършиш някоя работа навреме, трябва да го правиш.
Бутна вратата и влезе.
Огнището беше старо, но добре поддържано; камъкът бе издържал на много огньове, така че не се налагаше да се притеснява. Едвалт го беше предупредил за използването на нов камък за ремонт на огнище: често пъти в шуплите на камъка оставаше влага и той се пръскаше.
Видя куп стари камъни в ъгъла и кимна одобрително. Старият ковач ги беше държал близо до топлината, за да са сухи, ако му потрябват.
— Как се казваше ковачът? Валтер?
— Валтер — отвърна Гвен. — Валтер Ковача.
— Поддържал е пещта в ред. — Деклан огледа големите мехове, закачени на железни халки, които се движеха по железни пръти, за да може да се местят над огъня, щом потрябват. — Хубаво — каза той, след като огледа меховете внимателно. — Кожата ще трябва да се подмени обаче, и то по-скоро.
— Това проблем ли е?
Той я погледна и се усмихна.
— Кожата в ковачниците винаги е проблем. Топлината я изсушава бързо и тя се спича. Бих могъл да подменя тази с промазано платно, ако мога да намеря. — Погледна Гвен. — Колко е далече до брега?
— Три дни с кола. Ден и половина на кон.
— Добре. Мога да взема каквото ми трябва от майстор на корабни платна.
Отдръпна се от меховете.