Вечерта, в която адмиралът беше направил това невероятно отклонение от навиците си, крал Шарл IX беше поканил на интимна закуска Анри дьо Навар и херцог дьо Гиз. След закуската той мина заедно с тях в стаята си и докато им обясняваше остроумното устройство на един капан за вълци, измислен от самия него, внезапно възкликна:
— А как е господин адмиралът? Той няма ли да дойде тази вечер? Кой го е виждал днес? Може ли някой от вас да ми каже нещо за него?
— Аз — отвърна наварският крал. — Ако ваше величество се безпокои за здравето му, бих могъл да го уверя, че му няма нищо, защото го видях в шест часа сутринта и в седем часа вечерта.
— Аха! — каза кралят разсеяно, но после спря любопитния си, пронизителен поглед върху зет си. — Вие сте прекалено ранобуден за младоженец, Анрио.
— Да, ваше величество — отговори беарнецът, — исках да се осведомя от адмирала, който знае всичко, дали благородниците, които не са дошли още, са тръгнали вече за насам.
— Още благородници! В деня на сватбата ви имаше осемстотин и всеки ден прииждат все нови и нови. Та това е цяло нашествие! — засмя се Шарл IX.
Херцог дьо Гиз смръщи вежди.
— Ваше величество — възрази беарнецът, — говори се за нападение над Фландрия и аз събирам около себе си всички хора от Навара и околностите, които смятам, че могат да бъдат полезни на ваше величество.
Херцогът, спомняйки си за проекта, за който беарнецът бе заговорил пред Маргьорит в деня на тяхната сватба, се вслуша по-внимателно.
— Добре, добре — отвърна с ехидна усмивка кралят, — колкото повече дойдат, толкова по-приятно за нас. Събирайте ги, събирайте ги, Анри! Но какви са тези благородници? Надявам се, храбреци.
— Не зная, ваше величество, дали моите благородници струват колкото благородниците на ваше величество или на херцог д’Анжу, или на херцог дьо Гиз, но аз си познавам хората и зная, че те ще направят всичко, което зависи от тях.
— Мнозина ли чакате още?
— Десет-дванадесет.
— Как се казват?
— Ваше величество, не се сещам за имената им с изключение на един, препоръчан ми от Телини като истински благородник. Става дума за дьо Ла Мол. Колкото за другите, не бих могъл да кажа…
— Дьо Ла Мол? Да не би да е Льорак дьо Ла Мол? — запита кралят, който беше добре запознат с родословията. — Провансалецът, нали?
— Точно той, ваше величество. Както виждате, събирам хора чак от Прованс.
— А аз — каза с насмешлива усмивка херцог дьо Гиз, — аз събирам хора още по-отдалеч от негово величество наварския крал, защото смятам да повикам от Пиемонт всички верни католици, които успея да намеря.
— Католици или хугеноти, все едно — прекъсна го кралят, — стига само да са храбри.
Тези думи, които показваха, че той не прави разлика между хугеноти и католици, кралят изрече с такова безразличие, че сам херцог, дьо Гиз се изненада.
— Ваше величество се интересува от нашите фламандци? — запита адмиралът, на когото кралят от няколко дни беше оказал честта да влиза при него без предварително да съобщават за идването му и чу последните думи на краля.
— О, ето го и моя татко адмирала! — възкликна Шарл IX с разтворени обятия. — Още не споменали за война, за благородници, за храбреци, и той пристига. Магнитът привлича желязото. Зет ми наварският крал и братовчед ми херцог дьо Гиз очакват подкрепление за вашата армия. За това говорехме.
— И тези подкрепления пристигат — каза адмиралът.
— Имате ли известие? — запита беарнецът.
— Да, сине мой; и то по-специално от господин дьо Ла Мол. Вчера е бил в Орлеан, а утре или в други ден ще бъде в Париж.
— Дявол да го вземе! Господин адмиралът е истински заклинател, щом му е известно какво става на тридесет-четиридесет левги разстояние. Колкото се отнася до мен, аз бих желал да зная със същата сигурност какво ще се случи или какво се е случило при стените на Орлеан.
Колини остана невъзмутим при тази язвителна забележка, подхвърлена от херцог дьо Гиз, който очевидно намекваше за смъртта на Франсоа дьо Гиз, своя баща, убит пред Орлеан от Полтро дьо Мере — престъпление, извършено по внушение на адмирала според някои слухове.
— Господине — отвърна студено и с достойнство адмиралът, — аз съм заклинател винаги когато искам да зная с положителност това, което засяга мен или краля. Моят куриер пристигна от Орлеан преди един час и благодарение на пощата е изминал тридесет и две левги през деня. Граф дьо Ла Мол, който пътува на кон, изминава по десет на ден, следователно може да бъде тук едва на двадесет и четвърти. Ето цялата магия.