Последицата от това примирително предложение беше, че двамата млади мъже слязоха от конете си и като хвърлиха юздите в ръцете на един коняр, уловиха се под ръка, нагласиха шпагите си и се отправиха към вратата на странноприемницата, на прага на която стоеше съдържателят. Но противно на навика на този вид хора почтеният кръчмар сякаш не обърна никакво внимание на новодошлите, увлечен в задълбочен разговор с висок мършав юначага, загърнат в сив плащ, като бухал в своята перушина.
Двамата благородници дойдоха тъй близо до съдържателя и до човека със сивия плащ, с когото той разговаряше, че Коконас, раздразнен от незачитането, дръпна съдържателя за ръкава. Той се стресна и изпрати събеседника си с думите:
— Довиждане. Върнете се скоро и най-вече дръжте ме в течение на всичко.
— Хей, любезни господине — каза Коконас, — не виждате ли, че ви търсят?
— Извинете, господа, не ви видях — отговори съдържателят.
— Хей, дявол, трябваше да ни видите! А сега, след като ни забелязахте, вместо да ни казвате просто „господине“, по-добре ще бъде да ни казвате „господин графе“, ако обичате.
Ла Мол стоеше малко по-назад, давайки думата на Коконас, който явно бе взел работата в свои ръце.
Впрочем по свитите му вежди лесно можеше да се види, че той е готов да се намеси, ако се наложи да действат.
— Е добре, какво обичате, господин графе? — запита съдържателят с възможно най-спокойния тон.
— Да… така е по-добре. Нали? — запита Коконас, обръщайки се към Ла Мол, който кимна утвърдително. — Ние бихме желали, господин графът и аз, привлечени от вашата фирма, да вечеряме и да преспим във вашата странноприемница.
— Господа — каза съдържателят, — безкрайно много съжалявам, но имам само една стая и се страхувам, че това няма да ви задоволи.
— Толкова по-добре, дявол да го вземе — каза Ла Мол, — ще отседнем другаде.
— А, не, не — каза Коконас, — аз оставам тук. Конят ми е напълно изтощен. Наемам стаята, щом вие не я искате.
— Това е друго — каза стопанинът, запазвайки все така дръзкото си спокойствие. — Ако сте сам, изобщо не мога да ви настаня.
— Виж ти — провикна се Коконас, — ето ти, дявол да го вземе, едно забавно животно! Само до преди миг двама бяха много, а сега един е малко. Значи, ти не искаш да ни настаниш, така ли, човече?
— Бога ми, господа, щом започнахме с този тон, ще ви отговоря съвсем откровено.
— Отговаряй тогава, но отговаряй бързо!
— Е добре, предпочитам да се откажа от честта да ви приема.
— Защото?… — запита Коконас, пребледнял от гняв.
— Защото нямате лакеи и ако ви дам господарска стая, ще ми останат две празни стаи за лакеи. Така че ако ви дам господарската стая, излагам се на сериозен риск да не мога да дам другите.
— Господин дьо Ла Мол — каза Коконас, обръщайки се към своя спътник, — не ви ли се струва, както и на мен, че е крайно време да пребием тоя нахалник?
— Речено-сторено — каза Ла Мол и се приготви като своя спътник да стовари ударите на камшика си върху съдържателя.
Въпреки тази двойна заплаха, която съвсем не беше успокоителна от страна на двама благородници с толкова решителен вид, съдържателят не се стресна, а само отстъпи крачка назад, за да влезе вътре.
— Веднага се вижда — каза той подигравателно, — че господата пристигат от провинцията. В Париж отдавна мина модата да се пребиват ханджии, които отказват да дадат стаите си. Сега колят благородниците, а не гражданите и ако продължавате да крещите още, ще извикам съседите. Така че вие ще ядете бой, което е твърде недостойно за двама благородници.
— Дявол да го вземе, той се подиграва с нас — извика Коконас вън от себе си.
— Грегоар, дай ми аркебузата — обърна се съдържателят към своя прислужник със същия тон, с който би казал: „Подай стол на господата.“
— Trippe del papa!2 — изрева Коконас, като измъкна шпагата си: — Хайде, разгорещете се, господин дьо Ла Мол.
— А, не, моля ви се, само това не, защото, докато ние се разгорещяваме, вечерята ще изстине.
— Как? Мислите ли? — извика Коконас.
— Аз мисля, че господин съдържателят на „А ла Бел-Етоал“ има право. Само че той не умее да посреща пътници и особено когато тези пътници са благородници. Вместо да ни казва грубо: „Господа, не желая да ви настаня“, по-добре беше да ни каже учтиво: „Заповядайте, господа“, като само впише в сметката: „Господарска стая толкова, лакейска — толкова.“ Понеже от само себе си се разбира, че щом нямаме лакеи, възнамеряваме да си вземем.
Като каза това, Ла Мол отстрани леко съдържателя, който протягаше вече ръка към аркебузата, пропусна Коконас пред себе си и влезе след него в странноприемницата.