Выбрать главу

После пак се обърна към войниците:

— Дявол да го вземе, господа, не стреляйте, бихте могли да убиете приятели!

После пак подкани Ла Мол:

— През дърветата се стреля лошо. Ще стрелят, но няма да ни улучат.

— Невъзможно — каза Ла Мол, — не можем да отведем с нас коня на Маргьорит и двете мулета. Този кон и тези мулета ще я изложат. А с отговорите си аз ще отстраня всяко подозрение от нея. Бягай, приятелю, бягай!

— Господа — каза Коконас, като измъкна шпагата си и я размаха във въздуха, — ние се предаваме.

Войниците свалиха оръжието.

— Но кажете ни, моля ви се, защо трябва да се предаваме?

— За това ще попитате наварския крал.

— В какво ни обвиняват?

— Това ще ви каже херцог д’Алансон.

Коконас и Ла Мол се спогледаха — името на техния враг в подобна минута не беше особено утешително.

Впрочем те не оказаха съпротива. Войниците поканиха Коконас да слезе от коня, той се подчини безпрекословно, после обградиха двамата от всички страни и се отправиха към павилиона на Франсоа I.

— Нали искаше да видиш павилиона на Франсоа I — каза Коконас на Ла Мол, забелязвайки между дърветата стените на прекрасна готическа сграда. — Ето на, струва ми се, че ще го видиш.

Ла Мол не отговори нищо, само протегна ръка на приятеля си.

До този прелестен павилион, построен, по времето на Луи XII и известен под името павилиона на Франсоа I, защото той винаги го избираше за сборно място по време на лов, се издигаше колиба за ловците, която се губеше под мускетоните, алебардите и шпагите като къртичина под зрели жита.

В тази колиба заведоха задържаните.

Сега да изясним неприятното положение, в което бяха изпаднали двамата приятели, като разкажем какво се беше случило.

Протестантите се бяха събрали според уговорката в павилиона на Франсоа I, от който, както е известно, дьо Муи си беше набавил ключ.

Овладели гората — така поне мислеха те, — протестантите бяха поставили тук-таме часовои, които войниците, възползувайки се от изобретателността на господин дьо Нансе и сменяйки белите ешарпове с червени, бяха изловили, изненадвайки ги, без пушка да пукне.

Леката кавалерия продължи хайката, като обкръжи павилиона, но дьо Муи, който, както вече казахме, чакаше краля в края на алеята Виолет, бе видял как се прокрадват червени ешарпове и от този момент те му се бяха сторили подозрителни. Той се хвърли встрани, за да не го видят, и забеляза, че големият кръг постепенно се стеснява, обкръжавайки сборното място.

В същото време, в дъното на главната алея се появиха бели пера и заблестяха аркебузите на кралската гвардия.

Най-сетне той позна и самия крал, а на противоположната страна забеляза наварския крал.

Тогава направи кръстен знак с шапката си във въздуха — условния сигнал, че всичко е пропаднало.

При този знак Анри веднага се върна и изчезна.

Дьо Муи заби шпорите си в корема на коня и препусна, като мимоходом предупреди, както вече казахме, Ла Мол и Коконас да бягат.

Кралят, който бе забелязал отсъствието на Анри и Маргьорит, пристигна придружен от херцог д’Алансон при павилиона, надявайки се, че двамата ще излязат от колибата, където бе заповядал да затворят всички заловени не само в павилиона, но и в гората.

Д’Алансон галопираше уверено до краля. Острите болки, които изпитваше Шарл, още повече разваляха настроението му. Два-три пъти той едва не припадна и веднъж повърна кръв.

— По-скоро! — каза кралят, като пристигна. — Да побързаме. Трябва да се върна в Лувъра. Измъкнете от бърлогата всички еретици. Днес е свети Блез, братовчед на свети Вартоломей.

При тези думи на краля гората от копия и аркебузи се раздвижи и хугенотите, задържани в гората и в павилиона, бяха принудени да излязат един по един от колибата.

Наварският крал, Маргьорит и дьо Муи не бяха между тях.

— Е — каза кралят, — къде е Анри, къде е Марго? Нали ми обещахте да ми ги доведете, д’Алансон? И, дяволи рогати, трябва да ми ги намерите!

— Ваше величество, ние никъде не видяхме наварския крал и наварската кралица — каза господин дьо Нансе.

— Ето ги, идват! — обади се херцогиня дьо Невер.

Действително в същия миг в края на една алея, водеща към реката, се появиха Анри и Марго, яздейки спокойно, сякаш нищо не се бе случило. Двамата държаха соколите си и яздеха, притиснати любовно един до друг, така че и конете им сякаш се милваха, опирайки главите си.

Именно тогава д’Алансон, побеснял, накара да претърсят околностите и войниците откриха Ла Мол и Коконас в тяхното бръшляново гнездо.

Те двамата в братска прегръдка също влязоха в кръга, образуван от войниците, но понеже не бяха крале, не умееха да се сдържат като Анри и Маргьорит: Ла Мол беше много блед, а Коконас — прекалено червен.