И Шарл IX излезе, без да желае да слуша каквото и да било, и се прибра в покоите си, оставяйки Таван и херцог дьо Гиз почти в същата несигурност, както и преди.
Междувременно една съвсем друга сцена се разиграваше при Катерина, която, след като беше посъветвала херцог дьо Гиз да не отстъпва, се беше прибрала в покоите си. Там завари лицата, които присъстваха обикновено при лягането й.
Катерина се върна толкова засмяна, колкото разстроена бе излязла. Тя освободи постепенно, най-любезно своите придворни. Скоро при нея остана само Маргьорит, която, седнала на един сандък до отворения прозорец, съзерцаваше небето, потънала в размишления. Два-три пъти, оставайки насаме с дъщеря си, кралицата-майка отваряше уста да заговори, но всеки път една мрачна мисъл затаяваше дълбоко в нея думите, готови да се изплъзнат от устните й.
Междувременно завесата се вдигна и се появи Анри дьо Навар.
Малката хрътка, която спеше в креслото, скочи и се спусна към него.
— Вие тук, сине мой? — възкликна Катерина, потрепервайки. — В Лувъра ли ще вечеряте?
— Не, ваше величество — отговори Анри, — тази вечер отивам в града с д’Алансон и дьо Конде. Бях почти сигурен, че те са тук и ви правят компания.
Катерина се засмя.
— Вървете, господа, вървете, мъжете са щастливи, че могат да скитат… Не е ли тъй, дъще?
— Тъй е — отговори Маргьорит. — Свободата е толкова красива, толкова сладка!
— Да не би с това да искате да кажете, че аз ограничавам свободата ви, ваше величество? — запита Анри с поклон.
— Не, ваше величество, аз не говоря за себе си, но оплаквам положението на жените изобщо.
— Може би ще отидете да видите господин адмирала, синко? — запита Катерина.
— Да, може би.
— Идете, така ще дадете добър пример и утре ще ми кажете как е.
— Ще отида, ваше величество, щом вие одобрявате.
— Аз — каза Катерина — не одобрявам нищо. Но кой е там? Отпратете го, отпратете го!
Анри направи крачка към вратата, за да изпълни заповедта на Катерина, но в същия миг завесата се вдигна и баронеса дьо Сов подаде русата си глава.
— Парфюмеристът Рьоне, когото ваше величество повика, дойде.
Катерина хвърли светкавичен поглед към Анри дьо Навар.
Младият владетел леко поруменя, после почти веднага пребледня страшно. Всъщност току-що бяха произнесли името на убиеца, на неговата майка. Той съзна, че лицето му издава неговото вълнение и се отдръпна до прозореца. Малката хрътка изскимтя.
В същия миг влязоха две нови лица. За едното бяха съобщили, а другото имаше свободен достъп.
Първото лице беше Рьоне, парфюмеристът, който се приближи до Катерина с раболепните поклони, характерни за флорентинските слуги. Той носеше една кутия с наредени в преградки различни пудри и шишенца. Второто лице беше херцогиня дьо Лорен, по-голямата сестра на Маргьорит. Тя влезе през една тайна вратичка, която водеше към кабинета на краля, и бледа и трепереща, надявайки се, че Катерина, която разглеждаше с баронеса дьо Сов съдържанието на кутията, донесена от Рьоне, няма да я забележи, седна до Маргьорит. Наварският крал стоеше прав от другата и страна с ръка на челото, като че ли му се виеше свят.
В този миг Катерина се обърна.
— Дъще — каза тя на Маргьорит, — вие можете да се оттеглите в покоите си. А вие, сине мой, идете да се забавлявате в града.
Маргьорит стана, Анри се полуизвърна.
Херцогиня дьо Лорен сграбчи ръката на Маргьорит.
— Сестричке — каза тя съвсем тихо и бързо, — в името на херцог дьо Гиз, който ви спасява, както вие сте го спасявали, не излизайте оттук, не си отивайте у вас.
— Какво говорите, Клод? — запита Катерина.
— Нищо, майко.
— Вие казахте нещо тихо на Маргьорит.
— Само й пожелах лека нощ, ваше величество, и й предадох поздравите на херцогиня дьо Невер.
— А къде е красивата херцогиня?
— При херцог дьо Гиз.
Катерина изгледа двете жени подозрително, като смръщи вежди.
— Елате тук, Клод — каза кралицата-майка. Клод се подчини, Катерина стисна ръката й.
— Какво й казахте, бъбрица такава! — прошепна тя, стискайки до болка китката на дъщеря си.
— Ваше величество — каза на жена си Анри, който, макар че не беше чул думите на Клод, не бе изпуснал нищо от пантомимата, изиграна от кралицата, Клод и Маргьорит. — Ваше величество, ще ми окажете ли чест да ми подадете ръка за целувка?
Маргьорит му протегна треперещата си ръка.
— Какво ви каза тя? — прошепна Анри, докато се навеждаше над ръката й.
— Да не излизам. В името на небето, не излизайте и вие!
Това бе само светкавица, но при нейния проблясък, колкото и мигновен да бе, Анри отгатна цял заговор.