— Тогава как ще играем?
— Именно затова исках да играя. Впрочем сетих се за нещо.
— Какво?
— Ние и двамата сме дошли в Париж с една и съща цел.
— Да.
— И двамата имаме могъщи покровители.
— Да.
— Вие разчитате на вашия, както и аз на моя.
— Да.
— Е, добре. Хрумна ми една мисъл. Да играем първо на пари, а после на първото благоволение, което ще получим било от двора, било от любимите ни.
— Много остроумно — каза Ла Мол, усмихвайки се. — Но признавам, че аз далеч не съм играч от такава класа, че да заложа целия си живот на карти или на зар, защото от първото благоволение, което ще получим вие или аз, вероятно ще зависи целият наш живот.
— Е, добре, да оставим настрана първото благоволение на двора и да залагаме на първото благоволение на любимите.
— В това виждам само едно неудобство — каза Ла Мол.
— Какво?
— Че аз изобщо нямам любима.
— Аз също, но разчитам в най-скоро време да си намеря. Слава богу не сме толкова загубени, та да останем без жени.
— Вие сигурно няма да останете без любима, графе, но понеже аз не съм така уверен в любовната си звезда, мисля, че ако залагам срещу вас, ще ви ограбя. Затова да залагаме на вашите шест екю и ако не ви провърви и ги загубите, а искате да продължите играта, няма значение, вие сте благородник и вашата дума струва колкото злато.
— Чудесно! — провикна се Коконас. — И добре казано. Имате право, графе. Думата на благородника струва колкото злато. Особено когато този благородник има покровители в двора. Затова, повярвайте ми, че не рискувам много, ако заложа срещу вас първото благоволение, което ще получа.
— Да, несъмнено вие може да го загубите. Но аз не бих могъл да го спечеля. Защото, служейки на наварския крал, не бих могъл да получа нищо от херцог дьо Гиз.
— Ах ти, еретик! — измърмори съдържателят, като продължаваше да лъска стария си шлем. — Правилно те надуших веднага!
И той прекъсна работата си, за да се прекръсти.
— А, вярно — поде Коконас, разбърквайки картите, които току-що му донесе прислужникът. — Значи, вие наистина сте такъв?
— Какъв?
— Протестантин.
— Аз ли?
— Да, вие.
— Да приемем, че съм… — каза Ла Мол и се усмихна. — Имате ли нещо против нас?
— О, слава богу, не. Все ми е едно. Аз мразя дълбоко хугенотщината, но не съм враг на хугенотите. Освен това те са на мода.
— Да — съгласи се Ла Мол смеешком. — Доказателство за това е стрелбата срещу господин адмирала. Ще залагаме ли и на аркебузи?
— Както искате — каза Коконас. — Щом ще играя, все едно ми е на какво.
— Тогава да играем — каза Ла Мол, като прибра картите и ги нареди на ветрило.
— Да, играйте, играйте смело! Защото, дори ако проиграя сто златни екю, утре ще има с какво да ви ги платя.
— Значи, богатството ще ви дойде, докато спите?
— Не, аз ще отида да го потърся.
— Мога ли да зная къде? Ще дойда с вас.
— В Лувъра.
— Ще се върнете ли там тази нощ?
— Да, тази нощ имам частна аудиенция при великия херцог дьо Гиз.
От мига, в който Коконас беше казал, че ще отиде да търси богатство в Лувъра, Ла Юриер беше прекъснал лъскането на шлема и се беше приближил зад стола на Ла Мол, така че само Коконас можеше да го види, и му правеше знаци, които пиемонтецът, отдаден на играта и на разговора, не забелязваше.
— Ето ти истинско чудо — каза Ла Мол. — Вие бяхте прав, като казахте, че сме родени под една звезда. Аз също имам среща в Лувъра тази нощ. Но не с херцог дьо Гиз, а с наварския крал.
— Знаете ли паролата?
— Да.
— А отличителния знак?
— Не.
— Аз пък го знам. Моята парола е…
При тези думи на пиемонтеца Ла Юриер направи такова изразително движение точно когато непредпазливият благородник вдигаше глава, че Коконас се вкамени повече от това, отколкото от загубените три екю. Като долови удивлението, изписано по лицето на партньора си, Ла Мол се обърна, но не видя нищо друго освен съдържателя, който седеше зад него, скръстил ръце, с шлем на главата — същия шлем, който преди малко лъскаше.
— Какво ви стана? — запита Ла Мол Коконас. Коконас гледаше съдържателя и приятеля си, без да отговаря, защото не разбираше нищо от знаците на метр Ла Юриер.
Ла Юриер видя, че е крайно време да му се притече на помощ.
— Работата е там, че и аз много обичам играта — каза той бързо, — затова се приближих да погледам как печелите; графът ме е видял с шлем на главата и това му се е сторило странно за буржоа като мен.