— Хубава физиономия наистина — забеляза Ла Мол, като избухна в смях.
— Какво да се прави, господине — съгласи се Ла Юриер с удивително добре изиграно простодушие, свивайки рамене, сякаш напълно съзнаваше, че го превъзхождат, — ние не сме благородници и нямаме изящна външност. Лесно ви е на вас достойните благородници да блестите с позлатените си шлемове и с тънките си рапири, а ние можем само да караулим…
— А-ха — каза Ла Мол и на свой ред раздаде картите, — значи, ти караулиш?
— Бога ми, да, господин графе, аз съм сержант от един отред на градската стража.
И при тези думи, възползувайки се, че Ла Мол раздава картите, Ла Юриер се оттегли с пръст на устата, за да препоръча мълчание на Коконас, по-озадачен от когато и да било.
Цялата тази предпазливост по всяка вероятност бе причина той да загуби и при второто раздаване почти така бързо, както при първото.
— Е добре — каза Ла Мол, — ето че вие загубихте и шестте екю! Искате ли да играете за сметка на бъдещото си състояние?
— На драго сърце — каза Коконас, — на драго сърце.
— Но преди да продължим, не ми ли казахте, че имате среща с херцог дьо Гиз?
Коконас се обърна към кухнята и срещна широко отворените очи на Ла Юриер, които сякаш му повтаряха същото предупреждение.
— Да — каза той, — но още е рано. Впрочем да поговорим малко за вас, граф дьо Ла Мол.
— Струва ми се, че ще бъде по-добре да поговорим за играта, любезни граф дьо Коконас, защото, ако не се лъжа, ето че пак съм на път да спечеля още шест екю.
— Дявол да го вземе, това е самата истина. Винаги са ми казвали, че на хугенотите им върви в играта. Ще ми се и аз да стана хугенот, дявол да ме вземе!
Очите на Ла Юриер искряха като два разпалени въглена, но Коконас, погълнат от играта, не ги забеляза.
— Станете, графе, станете! — каза Ла Мол. — И макар че желанието ви идва по странен начин, ще ви приемем на драго сърце между нас.
Коконас се почеса по ухото.
— Ако бях сигурен, че за това ви върви, щях веднага да се съглася, понеже не държа особено на католическата литургия, а щом като и кралят толкова държи…
— И после нашата религия — каза Ла Мол — е така хубава, така простичка, така чиста!
— Освен това е на мода — каза Коконас. — И най-сетне… носи щастие в играта, защото, дявол да ме вземе, всичките асове са за вас, а аз ви наблюдавам, откакто сме взели картите; вие играете честно, не шмекерувате… Сигурно е от религията.
— Дължите ми още шест екю — каза невъзмутимо Ла Мол.
— Ах, колко ме изкушавате! — каза Коконас. — И ако тази нощ не остана доволен от херцог дьо Гиз…
— Е?
— Утре ще ви помоля да ме представите на наварския крал и бъдете спокоен, щом веднъж стана хугенот, ще бъда по-голям хугенот и от Лютер, и от Калвин, и от Меланхтон, и от всички протестанти на света.
— Шт — каза Ла Мол, — ще се скарате със съдържателя.
— О, вярно — каза Коконас, поглеждайки към кухнята. — Не, той не ни слуша. Много е зает в този момент.
— И какво прави? — запита Ла Мол, който от мястото си не можеше да го види.
— Разговаря с… дявол да го вземе, с него!
— С кого?
— Оная нощна птица, с която се разговаряше, когато пристигнахме. Човекът с жълтата дреха и сивия плащ. Дявол да го вземе, колко се горещи. Хей, метр Ла Юриер, да не би случайно да говорите за политика?
Но този път отговорът на метр Ла Юриер беше такъв енергичен и повелителен жест, че въпреки любовта си към картите Коконас стана и отиде при него.
— Какво ви стана? — запита Ла Мол.
— Вино ли искате, благороднико — запита Ла Юриер, като стисна бързо ръката на Коконас, — веднага ще ви донеса. Грегоар, вино за господата.
А после пошушна бързо на ухото му:
— Мълчание, мълчание, ако ви е мил животът. И отпратете другаря си.
Ла Юриер беше толкова блед, човекът в жълто така зловещ, че Коконас изтръпна и се обърна към Ла Мол.
— Скъпи граф дьо Ла Мол, моля да, ме извините. Ето че само за миг проиграх петдесет екю. Тази вечер не ми върви, а не ми се ще да задлъжнявам.
— Отлично, графе, отлично — каза Ла Мол, — както обичате. Впрочем аз не бих имал нищо против да полегна за малко. Метр Ла Юриер!
— Какво обича господин графът?
— Ако дойдат да ме търсят от страна на наварския крал, събудете ме. Ще си легна облечен, така че веднага ще бъда готов.
— Както и аз — каза Коконас, — за да не карам негово превъзходителство да ме чака, ще си приготвя знака. Метр Ла Юриер, дайте ми ножици и бял лист.
— Грегоар — извика Ла Юриер, — бял лист за писмо и ножици, за да си изреже плика.
„Аха, тук решително става нещо необикновено“ — каза на себе си пиемонтецът.