— Лека нощ, граф дьо Коконас — каза Ла Мол. — А вие, стопанино, имайте добрината да ми покажете моята стая. Всичко хубаво.
И Ла Мол изчезна по витата стълба, следван от ла Юриер. Тогава тайнственият човек улови Коконас за ръката, повлече го към себе си и му каза бързо:
— Господине, вие сто пъти бяхте готов да издадете една тайна, от която зависи съдбата на кралството. Господ пожела устата ви да се затвори навреме. Още една дума, и щях да ви поваля е един изстрел. Сега за щастие сме сами, слушайте.
— Кой сте вие, че се осмелявате да ми говорите с такъв заповеднически тон?
— Чували ли сте случайно името Морвел?
— Убиецът на адмирала?
— И на капитан дьо Муи.
— Да, разбира се.
— Е, добре, този Морвел съм аз.
— Охо! — възкликна Коконас.
— Слушайте внимателно!
— Дявол да го вземе, струва ми се, че цял съм слух.
— Шт! — изсъска Морвел с пръст на устата.
Коконас наостри уши.
Чуха как в този миг съдържателят затвори вратата на една стая, после вратата на коридора, дръпна резетата и бързо се върна при двамата събеседници.
Тогава той предложи столове на Коконас и на Морвел, седна при тях и каза:
— Навсякъде е заключено. Господин дьо Морвел, можете да говорите.
От Сен-Жермен л’Оксероа прозвъни единадесет часа. Морвел преброи един след друг ударите, които отекваха трептящи и зловещи в нощта, и когато и последният заглъхна, той се обърна към Коконас, цял настръхнал от всичките тези предпазни мерки на двамата мъже:
— Господине, добър католик ли сте вие?
— Смятам се за добър — отговори Коконас.
— Господине — продължи Морвел, — предан ли сте на краля?
— От сърце и душа. Смятам дори, че вие ме обиждате с подобен въпрос.
— Няма да спорим. Ще трябва да ни последвате.
— Къде?
— Не е ваша работа. Оставете се да ви водим. Отнася се до вашето бъдеще, а може би и до вашия живот.
— Предупреждавам ви, господине, че в полунощ имам работа в Лувъра.
— Точно там отиваме и ние.
— Херцог дьо Гиз ме чака там.
— Нас също.
— Но аз имам лична парола — продължи Коконас, малко оскърбен, че ще сподели честта от своята аудиенция с Морвел и метр Ла Юриер.
— Ние също.
— Аз обаче имам отличителен знак.
Морвел се усмихна, измъкна от пазвата си снопче кръстове от бял плат, даде един на Ла Юриер и един на Коконас и взе един за себе си. Ла Юриер закрепи своя на шлема си. Морвел постави своя на шапката си.
— Виж ти! — изненада се Коконас. — Нима срещата, паролата, отличителният знак са за всички?
— Да, господине, за всички добри католици.
— Значи, в Лувъра има празненство. Кралски банкет, така ли? — възкликна Коконас. — И от него са изключени всичките хугенотски кучета. Браво, чудесно, превъзходно! Те твърде дълго време се перчеха там.
— Да, в Лувъра има празненство — съгласи се Морвел, — има кралски банкет и хугенотите ще бъдат поканени. И нещо повече. Те ще бъдат героите на това празненство. Ще платят разноските. И ако вие действително искате да бъдете един от нашите, да вървим, ние ще започнем, като поканим техния главен вожд, техния Гедеон, както те казват.
— Господин адмирала! — извика Коконас.
— Да, стария Гаспар, когото не улучих като последен глупак, макар че стрелях с аркебузата на самия крал.
— Ето защо, ваше благородие, аз лъсках шлема си, точех шпагата си, острех ножовете си — каза пискливо метр Ла Юриер, издокаран във военни доспехи.
При тези думи Коконас изтръпна и пребледня като мъртвец, защото най-сетне започна да разбира.
— Значи — провикна се той, — това празненство, този банкет… всъщност… Ние ще ги…
— Твърде много време ви трябваше, за да се досетите, господине — каза Морвел, — от което личи, че вие не сте преуморен като нас от безсрамията на тези еретици.
— И вие се нагърбвате да идете при адмирала и да…
Морвел се усмихна и отведе Коконас до прозореца.
— Погледнете! Виждате ли на малкия площад в края на улицата зад черквата, този отред, който мълчаливо се нарежда в мрака?
— Да.
— Хората от този отред носят като метр Ла Юриер, като вас и като мен кръст на шапките си.
— Е и?
— И те съставляват отреда на швейцарците от малките кантони под командата на Токно. Нали-знаете, че господата от малките кантони са съюзници на краля.
— Аха! — възкликна Коконас.
— А сега погледнете този взвод конници, който минава по кея. Познавате ли предводителя им?
— Откъде да го познавам? — запита Коконас разтреперан. — Та аз съм в Париж едва от тази вечер.
— Е, добре, това е човекът, с когото имате среща в полунощ в Лувъра. Вижте, той ще ви чака там.
— Херцог дьо Гиз ли?