— Да, еретикът сам се напъха в устата на вълка.
— Как? — извика Коконас. — Вие ще нападнете госта си?
— Точно заради него наточих рапирата си.
— О! — възкликна пиемонтецът, смръщвайки вежди.
— Никога не съм убивал никого освен моите зайци, пуйки и пилета — заяви достойният съдържател. — И дори не зная добре как трябва да постъпя, за да убия човек. Затова ще се упражня на този. Ако се покажа несръчен, поне няма да има кой да ми се подиграва.
— Дявол да го вземе, това е жестоко! — възрази Коконас. — Граф дьо Ла Мол е мой спътник. Граф дьо Ла Мол вечеря с мен, граф дьо Ла Мол игра на карти с мен!
— Да, но граф дьо Ла Мол е еретик — каза Морвел. — Граф дьо Ла Мол е осъден и ако ние не го убием, други ще го убият.
— Без да смятаме — каза съдържателят, — че той спечели от вас петдесет екю.
— Вярно е — каза Коконас, — но ги спечели честно. Сигурен съм в това.
— Честно или не, вие сте длъжен да платите. Докато ако аз го убия, сметките ви ще са уредени.
— Хайде, хайде, бързайте, господа — намеси се Морвел. — Разстреляйте го с аркебуза, съсечете го с рапира, ударете го с чук, с пиростия, с каквото обичате, но да свършваме, ако искате да пристигнем навреме, както обещахме, за да помогнем на херцог дьо Гиз при адмирала.
Коконас въздъхна.
— Тичам — извика Ла Юриер. — Почакайте ме.
— Дявол да го вземе — каза Коконас, — той сигурно ще измъчи горкия младеж, а може и да го обере. По добре да отида и аз, за да го довърша по-скоро, ако има нужда, и да попреча да го ограбят.
И озарен от тази щастлива мисъл, Коконас се изкачи по стълбата зад метр Ла Юриер и скоро го догони, защото, докато той се изкачваше, Ла Юриер, явно умислен, бе забавил стъпка.
Точно когато той стигна до вратата, следван от Коконас, няколко изстрела отекнаха на улицата. Те чуха тутакси, че Ла Мол скочи от леглото и подът заскърца под стъпките му.
— Дявол да го вземе! — прошепна Ла Юриер малко смутен. — Събуди се, струва ми се.
— Така ми изглежда и на мен — каза Коконас.
— И сигурно ще се защищава, а?
— Той е способен на това. Я ми кажете, метр Ла Юриер, ако той ви убие, ще стане весело, нали?
— Хм, хм — измънка Ла Юриер.
Но усещайки в ръцете си сигурна аркебуза, той се ободри и издъни вратата със силен ритник.
Тогава видяха Ла Мол без шапка, но напълно облечен, прикрит зад леглото, със сабя между зъбите и пистолети в ръце.
— Охо — каза Коконас, разширявайки ноздри като хищен звяр, който надушва кръв, — ето че започва да става интересно, метр Ла Юриер. Хайде, хайде, напред!
— Аха, струва ми се, че искат да ме убият — извика Ла Мол с блеснали очи, — и то ти, мизернико!
Метр Ла Юриер отговори на тези думи, като се прицели с аркебузата си и взе младия човек на мушка, но Ла Мол беше видял тази подготовка и когато съдържателят стреля, той падна на колене, така че куршумът мина над главата му.
— Помощ, помощ! — извика Ла Мол. — Помощ, господин дьо Коконас!
— Помощ, господин Морвел, помощ! — извика Ла Юриер.
— Бога ми, граф дьо Ла Мол — каза Коконас, — всичко, което мога да направя за вас, е да не ви нападам. Изглежда, тази нощ избиват хугенотите в името на краля. Така че оправяйте се, както можете.
— Ах, предатели, убийци, така ли било! Ето ви тогава! Почакайте само!
И Ла Мол, прицелвайки се на свой ред, натисна спусъка на един от пистолетите. Ла Юриер, който не го изпускаше из очи, има време да се хвърли встрани. Но Коконас, неочакващ това нападение, остана на мястото си и куршумът докосна рамото му.
— Дявол да го вземе! — извика той, скърцайки със зъби. — В мен ли се целиш? Защищавай се тогава!
Той измъкна рапирата си и се хвърли към Ла Мол.
Несъмнено, ако беше сам, Ла Мол би го изчакал, но зад Коконас стоеше метр Ла Юриер и зареждаше аркебузата си, без да смятаме Морвел, който, притекъл се на вика му, изкачваше стълбата през две стъпала. Така че Ла Мол се хвърли в една съседна стая и дръпна резето на вратата.
— Ах, негодник! — извика Коконас побеснял и заблъска вратата с дръжката на рапирата си. — Почакай, почакай! Аз ще надупча тялото ти толкова пъти, колкото екю ми измъкна тази вечер! Гледай ти, аз идвам да те спася от мъки, аз идвам, за да не те окрадат, а ти за награда пращаш куршум в рамото ми. Почакай само, нехранимайко, почакай!
Междувременно метр Ла Юриер се приближи, удари с приклада на аркебузата си вратата и я разби.
Коконас се спусна така стремително в стаята, че едва не се удари в стената. Тя беше празна и прозорецът отворен.
— Скочил е от прозореца — каза съдържателят — и понеже се намираме на четвъртия етаж, сигурно се е пребил.
— Или се е спасил на покрива на съседната къща — каза Коконас и прекрачвайки перваза на прозореца, се приготви да го последва по този плъзгав стръмен терен.