— Чукат на тайния вход — каза Маргьорит.
— Кой може да идва, ваше величество? — запита Жийон изплашена.
— Ще отида да видя — каза Маргьорит, — а ти стой при него и не го напускай нито за миг.
Маргьорит влезе в стаята си, затвори вратата на будоара и отвори тайния вход, който водеше към покоите на краля и на кралицата-майка.
— Баронеса дьо Сов! — извика тя и отстъпи бързо с изражение ако не на ужас, то поне на ненавист. Истината е, че жената никога не прощава на друга жена, ако тя и отнеме дори мъж, когото не обича. — Баронеса дьо Сов!
— Да, ваше величество! — прошепна баронесата, сключвайки ръце.
— Вие тук, баронесо! — каза Маргьорит все по-изненадана, но с по-властен глас.
Шарлот падна на колене.
— Ваше величество — каза тя, — простете ми. Известно ми е колко съм виновна пред вас, но ако вие знаехте! Грешката не е моя. Всичко стана по изричната заповед на кралицата-майка.
— Станете — каза Маргьорит — и понеже не мисля, че сте дошли при мен единствено с надеждата да се оправдавате, кажете ми за какво ме търсите!
— Дойдох, ваше величество — каза тя, все така коленичила и с почти обезумял поглед, — дойдох да ви попитам дали той не е тук.
— Тук, кой? За кого говорите, баронесо? Защото аз наистина не разбирам нищо.
— За краля.
— За краля? Вие го преследвате чак при мен? Нали знаете, че той не идва тук.
— Ах, ваше величество — продължи баронеса дьо Сов, без да отговори на всичките тези нападки и сякаш без да ги почувствува, — ах, господи, дано да е тук!
— Защо?
— Боже мой, ваше величество, защото избиват хугенотите! А наварският крал е начело на хугенотите.
— О! — възкликна Маргьорит, като улови баронеса дьо Сов за ръка и я принуди да стане. — О, съвсем го бях забравила! Впрочем аз никога не съм и помисляла, че един крал може да бъде изложен на същите опасности като другите хора.
— Много по-големи, ваше величество, хиляди пъти по-големи! — извика Шарлот.
— Вярно. Херцогиня дьо Лорен ме беше предупредила. Аз му казах да не излиза. Дали е излязъл?
— Не, не. Той е в Лувъра. Но не мога да го намеря. И ако не е тук…
— Той не е тук.
— О! — възкликна скръбно баронеса дьо Сов. — Свършено е с него! Защото кралицата-майка се закле той да умре.
— Да умре? Ах, вие ме ужасявате! Невъзможно!
— Ваше величество — поде баронеса дьо Сов с буйност, подтиквана от страстта, — казвам ви, че никой не знае къде е наварският крал!
— А къде е кралицата-майка?
— Кралицата-майка ме изпрати да потърся херцог дьо Гиз и дьо Таван, които бяха в нейната молитвена. После ме освободи. И тогава, простете ми, ваше величество, аз се качих в стаята си както обикновено и зачаках.
— Мъжа ми, нали? — запита Маргьорит.
— Но той не дойде, ваше величество! Тогава го потърсих навред. Питах за него всички. Само един войник ми каза, че уж го забелязал сред войниците, които го придружавали с голи шпаги малко преди да започне клането. А клането започна преди час.
— Благодаря, баронесо — каза Маргьорит, — и макар че чувството, което ви подтиква, е ново оскърбление за мен, благодаря ви.
— О, простете ми, ваше величество — каза баронеса дьо Сов. — Ще се върна в стаята си по-силна след вашата прошка, защото не смея да ви последвам дори отдалеч. Маргьорит й протегна ръка.
— Ще отида при кралица Катерина. Върнете се у вас. Наварският крал е под мое покровителство. Аз му обещах съюз и ще сдържа обещанието си.
— Но ако не можете да проникнете при кралицата-майка, ваше величество?
— Тогава ще се обърна към брат си Шарл и той ще трябва да ме изслуша.
— Вървете, вървете, ваше величество — каза Шарлот, правейки път на Маргьорит, — и нека бог ви съпътства.
Маргьорит се затича по коридора. Но като стигна до края, се обърна, за да се увери, че баронеса дьо Сов не е останала назад. Баронеса дьо Сов я следваше.
Наварската кралица видя как тя тръгна по стълбата, която водеше към апартамента й, и продължи пътя си към кралицата-майка.
Всичко се беше изменило. Вместо тълпата забързани придворни, които обикновено правеха път на кралицата, поздравявайки я почтително, Маргьорит срещаше само гвардейци с обагрени в червено алебарди и дрехи, напоени с кръв, и благородници с разкъсани плащове и почернели от барут лица, носещи заповеди и бързи послания, едните влизащи, другите излизащи, и цялото това гъмжило в галериите изглеждаше страшно и многочислено.
Маргьорит продължаваше да върви напред и накрая стигна до преддверието на кралицата-майка. То се охраняваше от два реда войници, които не позволяваха на никого да проникне вътре без парола.