Безполезно беше да се съпротивява. Никой дори и не помисли да направи опит. Таваните, галериите и коридорите на Лувъра кънтяха под стъпките на войниците, които изпълваха дворовете и покоите и бяха близо две хиляди. Анри, след като се прости с другарите си, които нямаше да види вече, последва Таван. Той го преведе през малка галерия, свързана с покоите на краля, където го остави сам, без оръжие, със сърце, изпълнено с недоверие към всичко.
Наварският крал прекара така, броейки минута след минута, два безкрайни убийствени часа, вслушан с нарастващ ужас в звъна на камбаните и в екота на изстрелите. Той видя през едно стъклено прозорче под заревата на пожара и проблясването на факлите бегълците и убийците, не разбирайки нищо от призивите за клане и от воплите на отчаяние, не можейки да подозира, въпреки че добре познаваше Шарл IX, кралицата-майка и херцог дьо Гиз, страшната драма, която се разиграваше в този миг.
Анри не притежаваше физическа смелост. Но притежаваше нещо повече — нравствена сила. Макар че се боеше от опасността, той я посрещаше с усмивка. Но опасността на бойното поле, опасността на открито, посред бял ден, опасността пред очите на всички, придружена от резкия звук на тръби и глухия вибриращ тътен на барабани… А той беше тук без оръжие, сам, затворен, загубен в полумрака, в който едва би могъл да различи врага, допълзял до него, и стоманата, която би го пронизала. Тези два часа бяха за него може би двата най-жестоки часове в живота му.
В разгара на врявата, когато Анри започна да разбира; че по всяка вероятност ставаше дума за организирано изтребление, един капитан дойде да потърси принца и го отведе по някакъв коридор до кралските покои. Вратата се отвори пред тях и се затвори зад тях като по магия. После капитанът въведе Анри при Шарл IX в неговата оръжейна.
Когато влязоха, кралят седеше в голямо кресло, опрял ръце на облегалките, отпуснал глава на гърдите си. При стъпките на новодошлите той вдигна чело и Анри видя, че то е оросено от едри капки пот.
— Добър вечер, Анрио — каза грубо младият крал. — А вие, Ла Шатр, оставете ни сами.
Капитанът се подчини.
Настъпи миг на мрачно мълчание.
През това време Анри се огледа наоколо си неспокойно и видя, че е сам с краля.
Шарл IX стана изведнъж и каза, отхвърляйки с бърз жест русите си коси, като в същото време изтри челото си:
— Дявол да го вземе, вие сте доволен, че сте с мен, нали, Анрио?
— Разбира се, ваше величество — отговори наварският крал. — Винаги се чувствувам щастлив, когато съм с ваше величество.
— По-доволен, отколкото да сте там, нали? — поде Шарл IX, продължавайки собствената си мисъл, без да отговори на любезните думи на Анри.
— Ваше величество, не разбирам, нищо не разбирам — каза Анри.
— Погледнете и ще разберете.
С бързо движение Шарл IX се запъти или по-скоро се спусна до прозореца и като привлече към себе си уплашения млад човек, той му показа страшните силуети на убийците, които, стъпили на една лодка, колеха и давеха жертвите, които непрекъснато им водеха.
— В името на небето — извика Анри, смъртно блед, — какво става тази нощ?
— Тази нощ, господине — отговори Шарл IX, — ме избавят от всички хугеноти. Виждате ли там над Бурбонския дворец този дим и този пламък? Това са димът и пламъкът от къщата на адмирала, която гори. Виждате ли това тяло, което мъкнат добрите католици върху един разкъсан сламеник? Това е тялото на зетя на адмирала, трупът на вашия приятел Телини.
— Но какво значи всичко това? — извика наварският крал, посягайки напразно към дръжката на своята дага и треперейки едновременно от срам и от гняв, защото чувствуваше, че го подиграват и го заплашват.
— Това означава — викна Шарл IX разярен и страшно пребледнял, — това означава, че не искам повече хугеноти наоколо си. Чувате ли, Анри? Крал ли съм аз? Повелител ли съм аз?
— Но, ваше величество…
— Мое величество убива и коли в тоя час всеки, който не е католик. Това ми доставя удоволствие. Католик ли сте? — извика той, обзет от все по-нарастващ гняв, като страшен прилив.
— Ваше величество — напомни му Анри, — спомнете си какво казвахте вие: „Какво значение има религията, щом някой ми служи добре!“