И тя протегна на мъжа си ръка; Анри я улови ако не с любов, то поне с признателност.
— Ах, моя бедна Марго — каза Шарл IX, — по-добре ще направиш да го склониш да стане католик.
— Ваше величество — отговори Маргьорит с онова гордо достойнство, което й бе така присъщо. — Ваше величество, вярвайте ми, заради самия вас, не искайте подобна подлост от един принц от вашето семейство.
Катерина хвърли многозначителен поглед към Шарл.
— Братко — извика Маргьорит, която също както и Шарл IX разбра страшния поглед на Катерина. — Братко, размислете, вие го направихте мой съпруг!
Шарл IX, попаднал между повелителния поглед на Катерина и умолителния поглед на Маргьорит като между две противоположни стихии, остана за миг нерешителен и най-сетне Ормузд5 надделя.
— Действително, ваше величество — каза той на ухото на Катерина, — Марго има право, Анрио ми е зет.
— Да — отговори Катерина, също на ухото на сина си, — а ако не беше?
Глава 11
Глогината в гробището Сент-Иносан
Като се прибра в покоите си, Маргьорит напразно се помъчи да отгатне думите, казани от Катерина Медичи тихо на Шарл IX, които бяха прекратили веднага страшното съвещание за живот и смърт.
Част от сутринта тя прекара в грижи по Ла Мол, а другата в безплодно старание да разгадае загадката.
Наварският крал беше останал пленник в Лувъра. Повече от всякога преследваха хугенотите. След страшната нощ последва още по-отвратителен ден на жестоки кланета. Камбаните вече не биеха тревога, а Te Deum6 и звънките пиринчени удари, отекващи сред покушенията и пожарите, може би бяха по-тъжни на слънчевата светлина, отколкото погребалният звън сред мрака на предишната нощ. Това не беше всичко. Странно нещо се беше случило. Една глогина, която бе цъфтяла през пролетта и която както обикновено бе загубила уханната си украса през юни, бе разцъфтяла отново през нощта и католиците, които виждаха в това събитие чудо, разгласявайки го, превръщаха господ в свой съучастник и се отправиха в шествие с кръст и знаме начело към гробището Сент-Иносан, където цъфтеше тази глогина. Това своего рода одобрение, дадено от небето за клането, което се извършваше, беше удвоило разпалеността на убийците. И докато градът продължаваше да предлага трагични зрелища на всяка улица, на всеки кръстопът, на всеки площад, Лувърът се беше обърнал в обща гробница на всички протестанти, които се намираха там в момента на сигнала. Наварският крал, принц дьо Конде и Ла Мол единствени оцеляха.
Успокоена за раните на Ла Мол, които, както беше казала вечерта, бяха опасни, но не смъртоносни, Маргьорит се занимаваше само с едно — да спаси живота на мъжа си, който все още беше застрашен. Несъмнено първото чувство, което я беше завладяло като съпруга, бе честното състрадание към един мъж, комуто, както самият беарнец бе казал, тя се бе заклела ако не в любов, то поне в съюз. Но после към него се беше промъкнало друго, не толкова безкористно чувство в сърцето на кралицата.
Маргьорит беше честолюбива. Маргьорит беше почти разчитала на кралската корона с женитбата си с Анри дьо Бурбон. Разкъсвана от една страна от френските крале и от друга — от испанските, които малко по малко бяха отнели половината й територия, Навара можеше да стане истинско кралство, а френските хугеноти нейни поданици, ако Анри дьо Бурбон оправдаеше очакванията, като проявеше смелостта, за която бе давал доказателство в редките случаи, когато бе размахвал шпагата си. Маргьорит беше хитра и умна; тя бе прозряла и пресметнала добре всичко: ако загубеше Анри, не губеше само съпруга, а и престола.
Тя беше стигнала до тези свои съкровени мисли, когато на тайната врата се почука. Маргьорит потрепери, защото само трима души идваха през тази врата: кралят, кралицата-майка и херцог д’Алансон. Тя полуотвори вратата на будоара, направи знак за мълчание на Жийон и на Ла Мол и отиде да отвори на посетителя.
Този посетител беше херцог д’Алансон.
Младият човек беше изчезнал предната вечер. За миг Маргьорит се бе изкушила от мисълта да поиска неговото застъпничество в полза на наварския крал, но една страшна мисъл я беше възпряла: бракът беше сключен против неговата воля. Франсоа ненавиждаше Анри и беше запазил неутралитет по отношение на беарнеца само защото беше уверен, че Анри и жена му са чужди един на друг. Една проява на внимание от страна на Маргьорит към нейния съпруг можеше всъщност вместо да отстрани, да доближи до гърдите му един от трите кинжала, които го заплашваха.