– Не ти ли се струва редно да отмъстя на хората, отвлекли и пребили приятелите ми? – пророни спокойно Елин. – Да откликна с насилие, когато заплашат да ги убият? Да изкормя себичното нищожество, заради което убиха скъпия ми приятел? – Тя се отблъсна от стената и тръгна към бунтовницата. – Искаш да се извиня? Да ти падна на колене заради случилото се? – Лицето на жената не издаваше нищо – или защото бе добре тренирана, или от откровено бездушие. Елин изсумтя. – Така си и помислих. Затова ти предлагам да ме заведеш при капитана и да ми спестиш нравоученията.
Жената погледна към мрака и поклати леко глава.
– Ако не ме беше заплашила с ножа си, вече щеше да знаеш, че сме пристигнали. – Тя посочи тунела пред тях. – Добре дошла.
На Елин ù хрумна да я тръшне върху мръсната, влажна стена, за да ù напомни, че разговаря с кралския шампион, но в този момент откъм мрака долетя насечено дишане. Човешко дишане... и шепот.
Тропот от ботуши по каменния под и още шепот – непознати гласове нареждаха приглушено „побързай“ и „по-тихо“... и...
Мускулите на Елин се сковаха, когато мъжки глас изсъска:
– Имаме двадесет минути. Размърдайте се.
Познаваше този глас.
Въпреки това остана смаяна, когато Каол Уестфол изникна от тъмнината в дъното на тунела. Със спътника му прикрепяха помежду си немощен, дръглив мъж. Четвърти човек вървеше зад тях и пазеше гърбовете им.
Дори от разстояние очите на капитана се приковаха в Елин.
Не се усмихна.
7.
Ранените бяха общо двама – онзи между Каол и спътника му и още един между двама непознати мъже. Трима други – двама мъже и една жена – крачеха след тях.
Не обърнаха особено внимание на бунтовницата. Техен човек. Елин отвърна на всеки от вперените погледи, докато групата минаваше забързано покрай нея с извадени оръжия. Всичките бяха изцапани с червена и черна кръв – и двата вида познаваше отлично. А ранените...
Познаваше и този изнемощял, изпит вид. Мъртвешката бледност по лицата им. Не беше достигнала навреме пострадалите във Вендлин. Каол и спътниците му обаче бяха успели да измъкнат тези двамата. Стомахът ù се преобърна. Ясно – младата жена до нея бе изпратена напред да провери терена, да се увери, че има безопасен път за спасителната им операция.
Стражите в града не бяха покварени само от обикновени Валги, както предполагаше Аробин.
Не, наоколо върлуваше поне един валгски принц. И то в тези тунели, ако съдеше по неестествената тъмнина. По дяволите! А Каол беше...
Каол спря и изчака един от другарите му да поеме ранения. После закрачи напред. Деляха ги само пет метра. Четири. Три. От ъгълчето на устата му се стичаше кръв и долната му устна беше сцепена. Бяха се били...
– Обясни ми – прошепна на жената до себе си.
– Не е моя работа – отвърна тя.
Елин не продължи да настоява. Каол вече стоеше отпред и гледаше с широки бронзови очи кръвта по нея.
– Пострадала ли си? – попита с дрезгав глас.
Тя поклати мълчаливо глава. О, богове. О, богове. Сега, когато виждаше чертите му извън сянката на голямата качулка, се уверяваше, че си е същият, какъвто го помнеше – мъжественото му, изпечено лице изглеждаше малко изпито и занемарено, но в него разпознаваше стария Каол. Мъжът, когото бе обикнала, преди... преди всичко да се промени.
Представяла си беше този момент толкова пъти – какво ще му каже, какво ще направи, какво ще изпита.
Тънък бял белег прорязваше бузата му. Нейно дело. Беше опитала да го убие в нощта, когато Нехемия умря.
И най-вероятно щеше да успее. Ако Дориан не я беше спрял. Още тогава проумя, че постъпката на Каол завинаги бе разсякла връзката помежду им. Такова нещо не можеше да забрави, да му прости.Мълчаливият ù отговор като че ли стигаше на капитана. Погледът му отскочи към жената до нея – пратеницата му. Неговата пратеница. Сякаш той командваше цялата група.
– Пътят напред е чист. Придържайте се към източните тунели – посъветва тя. Каол кимна.
– Вървете – нареди на останалите, които вече го достигаха. – Ще ви настигна. – В гласа му нямаше колебание, нито мекота. Сякаш го беше правил стотици пъти. Те продължиха безмълвно напред, хвърляйки погледи към Елин, докато минаваха покрай тях. Само младата жена остана. Да я наблюдава.
– Несрин – изрече името ù като заповед Каол.