Може би трябваше да разкрие на Елин как да освободи магията си.
И ако това костваше живота на Дориан...
Той изруга под носа си и дъхът му загаси свещта на бюрото.
Капитанът от едно време нямаше да ù разкрие тайната за нищо на света. Елин беше враг на кралството.
Но него вече го нямаше. Беше загинал заедно със Сорша в онази кула.
– Би се добре тази вечер – отбеляза, сякаш това имаше нещо общо с темата.
Несрин изцъка с език.
– Върнах се, защото получих доклад, че три от градските гарнизони са били свикани в „Подземието“ тридесетина минути, след като сме си тръгнали. Нейно Величество – натърти сухо Несрин – е изтребила цял куп от кралските стражи и собствениците на пивницата, а за финал е потрошила всичко. Заведението няма да отвори врати скоро.
Богове!
– Наясно ли са, че е била тя?
– Не. Но реших да те предупредя. Сигурно е имала причина.
Кой знае.
– Сама ще се увериш, че обикновено прави каквото иска, когато иска и не чака ничие разрешение.
Вероятно просто се бе оказала в лошо настроение и бе решила да излее гнева си в пивницата.
– Не е трябвало да се забъркваш с подобна жена – коментира Несрин.
– Предполагам ти самата си запозната с междучовешките отношения, като се има предвид колко твои обожатели се редят пред пекарните на баща ти. – Подъл ход, но двамата открай време бяха прями един с друг. Несрин никога не се засягаше.
Лекият блясък се завърна в очите ù. Тя пъхна ръце в джобовете си и тръгна към вратата.
– Затова не се обвързвам сериозно с никого. Не ми трябват излишни драми.
Затова не допускаше никого твърде близо до себе си. Никога. Хрумна му да я разпита по-обстойно. Но уговорката им поначало изключваше дълбаене в миналото.
Не знаеше какво конкретно бе очаквал от завръщането на кралицата.
Но не и това.
Не можеш да избираш каква част от нея да обичаш, каза му веднъж Дориан.
И беше прав. Болезнено прав.
Несрин напусна стаята му.
Още на разсъмване Каол отиде до най-близкия бижутер и заложи пръстена за шепа сребърни монети.
Изтощена и потисната, Елин се довлачи до старото си жилище над склада, който не биеше на очи. Побърза да влезе в голямата двуетажна сграда от дърво, която купи, след като изплати дълговете си към Аробин – купи я, за да се измъкне от Асасинската крепост. Но започна да я чувства като свой дом чак когато погаси и задълженията на Сам, за да може той да заживее тук с нея. Няколко седмици – толкова време съвместно съществуване им беше писано. Тогава убиха Сам.
Ключалката на голямата плъзгаща врата беше чисто нова, а купчините сандъци с мастило в склада изглеждаха непокътнати. По стълбището в дъното не се виждаше прах. Горе щеше да намери или Аробин, или някой друг човек от миналото си.
Чудесно. Беше готова за още една битка.
Отвори зелената врата с нож зад себе си. Но жилището беше тъмно. Празно.
Въпреки това миришеше на чисто.
Само за няколко секунди успя да огледа целия апартамент – голямата стая, кухнята (вътре намери няколко спаружени ябълки, но никакви други следи от живот), спалнята (недокосната) и стаята за гости. Именно там усети нечия миризма. Леглото беше оправено не особено добре, а на високия скрин до вратата имаше бележка.
Капитанът каза, че мога да отседна тук за известно време. Съжалявам, че опитах да те убия миналата зима. Аз бях онзи с двата меча. Нищо лично. Рен
Елин изруга. Рен е живял в дома ù? И... и още я мислеше за кралски шампион. В нощта, когато бунтовниците взеха Каол за заложник в онзи склад, тя опита да убие Рен и остана изненадана от издръжливостта му. О, спомняше си го много добре.
Поне беше в безопасност на север.
Познаваше се достатъчно добре да признае пред себе си, че облекчението ù отчасти се дължеше на страх – не искаше да вижда Рен и отношението му към постъпката ù спрямо Марион. Съдейки по реакцията на Каол, едва ли щеше да е добро.
Върна се в тъмната всекидневна и запали няколко свещи. Дългата маса в единия край на помещението все още беше заредена с изящните ù чинии. Диванът и двете кресла с червено кадифе пред богато украсената камина бяха малко поомачкани, но чисти.
Впери поглед в полицата над камината. Някога я бе красял разкошен часовник – до деня, в който научи, че Сам е бил изтезаван до смърт от Рурк Фаран. Че мъченията продължили часове наред, докато тя бе приготвяла пътническите им сандъци. А когато Аробин ù донесе лошата новина, Елин грабна разкошния часовник и го запрати в отсрещната стена, където се разби на парчета.