– Защо още носиш символа на Кларис върху китката си? – попита тихо Елин.
Не вярвай на Арчър, беше опитала да я предупреди в кодираното си послание Нехемия, дори бе нарисувала същата змия. Но важеше ли това за всички останали с този знак? Онази Лизандра, която Елин познаваше в миналото си...
Двулична, коварна и подла бяха няколко от по-сдържаните епитети, с които Елин можеше да я опише.
Лизандра сведе поглед към татуировката си и свъси вежди.
– Не ни е позволено да я заличаваме, докато не изплатим дълговете си.
– Последния път, когато видях развратната ти физиономия, ти оставаха само седмици да ги погасиш.
Аробин плати толкова много пари при Наддаването отпреди две години, че Лизандра трябваше да е свободна почти веднага.
Очите на куртизанката просветнаха.
– Имаш проблем с татуировката ми ли?
– Онзи проклетник Арчър Фин имаше такава. – Бяха собственост на един и същ публичен дом, на една и съща мадам. Нищо чудно да бяха работили заедно и в друга насока.
Лизандра впи поглед в нея.
– Арчър е мъртъв.
– Защото го изкормих – отвърна миловидно Елин.
Лизандра вкопчи ръка в облегалката на дивана.
– Ти... – пророни. После обаче поклати глава и добави тихо: – Хубаво. Радвам се, че си го убила. Арчър беше егоистично прасе.
Може и да се преструваше, за да я спечели на своя страна.
– Кажи онова, което имаш за казване, и изчезвай от тук.
Куртизанката стисна сочните си устни. Ала все пак ù сподели плана на Аробин за освобождаването на Едион.
Оказа се гениален, хитроумен, драматичен и дързък. Щом кралят на Адарлан искаше да превърне в атракция екзекуцията на Едион, те пък щяха да превърнат в атракция спасяването му. Но фактът, че бе изпратил Лизандра, че намесваше още един човек, който можеше да я предаде или да свидетелства срещу нея...
Нарочно ù напомняше, че съдбата на Едион е в ръцете му, ако случайно решеше да вгорчи живота ù.
– Знам, знам – каза куртизанката, забелязала студения блясък в очите на Елин. – Няма нужда да ми припомняш, че ще ме одереш жива, ако те предам.
Елин усети как един мускул на бузата ù потрепва.
– А предупреждението ти?
Лизандра се размърда нервно върху дивана.
– Аробин ме изпрати да ти разясня плана му, за да проверя доколко си на негова страна и дали възнамеряваш да го предадеш.
– Щях да остана разочарована, ако не беше го сторил.
– Мисля... мисля, че освен това ме изпраща като подарък за теб.
Елин разбра смисъла на думите ù, но въпреки това каза:
– За твое съжаление, не си падам по жени. Дори платени.
Ноздрите на Лизандра се разшириха леко.
– Мисля, че ме изпраща, за да ме убиеш. Като някакъв вид възнаграждение.
– И ти идваш с молба да не го правя?
Нищо чудно, че беше довела детето. Себичната, безгръбначна патка водеше Еванджелин като щит срещу нея. Как смееше да въвлича горкото момиче в грозния им свят.
Лизандра погледна ножа, прикрепен към бедрото на Елин.
– Убий ме, ако искаш. Еванджелин вече знае какви са подозренията ми и няма да каже нито дума.
Елин сложи маска на ледено спокойствие върху лицето си.
– Но наистина идвам да те предупредя – продължи Лизандра. – Аробин може да те затрупва с подаръци, да ти помага за освобождаването на Едион, но през цялото време те наблюдава. И си има свой собствен план. Не ми каза каква е услугата, която си се съгласила да му направиш, но по всяка вероятност е капан.
На твое място бих премислила добре дали помощта му наистина си струва риска и бих се измъкнала от мрежите му.
Само че нямаше как. Възпираха я редица причини.
Когато Елин не отвърна, Лизандра вдиша рязко.
– Освен това исках да ти дам това.
Бръкна сред диплите на индиговосинята си рокля, а Елин инстинктивно зае отбранителна позиция.
Куртизанката обаче извади оръфан, пожълтял плик и го остави на масичката с трепереща ръка.
– Това е за теб. Прочети го, ако обичаш.
– Значи вече си не само курвата на Аробин, но и негова куриерка?
Лизандра прие смирено словесния шамар.
– Това не е от Аробин. От Уесли е.
Лизандра като че ли потъна в дивана и по лицето ù пробяга толкова неописуема скръб, че за момент Елин ù повярва.
– Уесли – повтори Елин. – Телохранителят на Аробин. Същият онзи, който през по-голямата част от времето ме мразеше, а през останалата обмисляше начини да ме убие. – Куртизанката кимна. – Аробин затри Уесли заради убийството на Рурк Фаран.
Лизандра изтръпна.