– Смяташ ли, че подозира нещо? – попита, докато плащаше.
Несрин се приближи и ги скри от чужди погледи с тялото си. Малките, сгънати карти се озоваха в джоба на Каол, преди някой да е забелязал.
– Не – отговори Рес. – Копелето иска само да ни унижи. Сигурно е наясно, че част от стражите още са на твоя страна, но ако подозираше някого от нас, вече щяхме да сме мъртви.
– Внимавайте – предупреди ги Каол.
Усети как Несрин се напряга до него, секунда преди друг женски глас да провлачи:
– Три медни монети за ксандрийски нож. Ако знаех, че има разпродажба, щях да си взема повече пари.
Всеки мускул в тялото на Каол се скова и той вдигна поглед към Елин, застанала до спътницата му. Разбира се. Разбира се, че ги беше проследила.
– Пресвети богове! – пророни Рес.
Усмивката под сянката на тъмната ù качулка беше откровено дяволска.
– Здрасти, Рес. Бруло. Предполагам в двореца не ви плащат достатъчно.
Майсторът на оръжията гледаше ту към нея, ту към тунелите.
– Не спомена, че се е върнала – обърна се накрая към Каол.
Елин изцъка с език.
– Изглежда, Каол не обича да споделя информация с никого.
Той стисна юмруци до тялото си.
– Привличаш твърде много внимание към нас.
– Така ли? – Елин вдигна един кинжал и го претегли с експертна лекота в ръката си. – Искам да говоря с Бруло и старото ми приятелче Рес. А понеже ти не ми позволи да ви придружа миналата вечер, това беше единственият начин.
Толкова типично за нея. Несрин бе отстъпила небрежно назад и наблюдаваше извитите проходи. Или просто избягваше контакта с кралицата.
Кралицата. Думата го смая отново. Кралицата стоеше насред Пазара на сенките, облечена в черно от глава до пети и повече от готова да пререже някое и друго гърло. С пълно право го плашеше мисълта, че може да се събере с Едион – кой знае на какво бяха способни заедно. А ако си върнеше магията...
– Свали си качулката – нареди ù тихо Бруло.
Елин вдигна поглед.
– Защо? И не.
– Искам да видя лицето ти.
Елин застина.
Несрин обаче се обърна към тях и облегна ръка на масата.
– Снощи видях лицето ù, Бруло, и си е също толкова хубаво, колкото преди.
Нямаш ли си жена, по която да точиш лиги?
Елин изсумтя.
– Май започвам да те харесвам, Несрин Фалик.
Несрин ù се усмихна половинчато. Което си беше същинско ухилване за човек като нея.
Каол се зачуди дали Елин щеше да харесва Несрин, ако знаеше за отношенията между двама им. И дали изобщо щеше да я е грижа.
Кралицата побутна качулката си назад толкова, колкото светлината да огрее лицето ù, и намигна на Рес, който се ухили до уши.
– Липсваше ми, другарче – каза тя.
Бузите на Рес пламнаха.
Елин върна погледа си върху Бруло, който стисна устни, докато проучваше лицето ù. След миг Майсторът на оръжията пророни:
– Ясно.
Кралицата напрегна мускули едва забележимо. Бруло сведе глава в лек поклон.
– Ще опитате да спасите Едион.
Елин върна качулката си на място и кимна утвърдително – чисто олицетворение на нахакан асасин.
– Да.
Рес изпсува люто под носа си.
Елин се приведе към Бруло.
– Съзнавам, че искам много от теб...
– Тогава недей – повиши ù тон Каол. – Не ги излагай на допълнителна опасност.
И бездруго рискуват достатъчно.
– Решението не е твое – отвърна тя.
Негово беше, и още как.
– Ако ги хванат, губим информаторите си. А те губят живота си. Какво смяташ да направиш за Дориан? Или те е грижа само за Едион?
Всички ги наблюдаваха твърде съсредоточено.
Лицето ù придоби гневна гримаса, но Бруло се намеси точно навреме.
– Какво искате от нас, милейди?
Този път Майсторът на оръжията несъмнено се досети. Беше виждал Едион достатъчно скоро, за да разпознае очите, лицето, цвета на кожата ù веднага щом свали качулката си. Навярно го подозираше от месеци.
– Не позволявай да изпратят хората ти на пост при южната стена на градината – пророни Елин.
Каол примигна. Това не беше молба, нито заповед, а предупреждение.
– Друго място, което трябва да избягваме? – попита с леко пресипнал глас Бруло.
Елин вече се отдалечаваше от сергията, клатейки глава, подобно на клиент, който е загубил интерес.
– Просто кажи на хората си да закичат униформите си с червено цвете. Ако ги питат, нека казват, че е заради рождения ден на принца. Да ги сложат на видно място.
Каол погледна към ръцете ù. Тъмните ù ръкавици бяха чисти. С колко ли кръв щеше да ги окъпе след няколко дни?