Като достигна последното стъпало, резбованите дъбови врати се отвориха, разкривайки непознат иконом, който ù се поклони и я покани да влезе. Двойната врата на кабинета отвъд просторното мраморно фоайе беше широко отворена.
Елин прекрачи прага, без дори да погледне надолу, и влетя в къщата, останала в паметта ù като убежище и затвор, като пъклено място.
И каква къща само! Мраморът под сводестия таван и стъклените полилеи на вестибюла беше излъскан до такова съвършенство, че виждаше собственото си тъмно отражение, докато вървеше по него.
Наоколо нямаше жива душа, нямаше го дори изчадието Терн. Всички или бяха по задачи, или им бе наредено да стоят настрана до края на срещата. Явно Аробин не искаше никой да послушва разговора им. Познатата миризма на Крепостта я обви като плащ и се просмука в паметта ù. Благоуханията на свежи цветя и пресен хляб не успяваха да прикрият мириса на метал и пронизващото усещане за насилието, запечатано в стените. С всяка стъпка към богато обзаведения кабинет Елин стисваше зъби все по-силно.
Накрая го видя – седеше пред масивното бюро, а кестенявата му коса сияеше като разтопена стомана на слънцето, изливащо се през високите прозорци от двете страни на облицованата в дърво стая. Елин потули надълбоко в съзнанието си информацията, научена от писмото на Уесли, и влезе със свободна, небрежна походка.
Килимът пред бюрото веднага привлече погледа ù – движение, което Аробин или забеляза на момента, или просто бе очаквал.
– Нов е – отбеляза той и вдигна очи от документите пред себе си. – Кървавите петна по предишния така и не се изчистиха.
– Жалко – коментира Елин и седна в едно от креслата пред бюрото, без да поглежда към съседното, където обикновено стоеше Сам. – Другият беше по-хубав.
... докато кръвта ù не се беше пропила в него, когато Аробин я преби заради провалената сделка за робите, принуждавайки Сам да гледа през цялото време.
А след като тя изпадна в безсъзнание, беше смазал и него от бой.
Стана ù чудно кои от белезите по кокалчетата на Аробин бяха от онези побои.
Чу, че икономът доближава входа на кабинета, но не благоволи да го погледне.
– Никой да не ни безпокои – нареди Аробин.
Икономът потвърди дискретно и затвори тихо вратите.
Елин преметна крак през страничната облегалка на креслото.
– На какво дължа удоволствието да те видя?
Аробин стана с плавно движение, подплатено със сдържана сила, заобиколи бюрото и се подпря на ръба му.
– Просто исках да проверя как се чувстваш в деня преди голямото събитие. – Сребристите му очи проблеснаха. – И да ти пожелая успех.
– И да се увериш, че няма да те предам?
– Защо бих си помислил такова нещо?
– Едва ли точно в момента ти се подхваща разговор за доверието.
– Права си. Цялото ти внимание трябва да е съсредоточено върху плана. Доста малки спънки могат да изникнат. Особено ако те заловят.
Елин усети как острият връх на прикритата заплаха прониква между ребрата ù.
– Знаеш, че не се пречупвам лесно... дори да ме изтезават.
Аробин скръсти ръце пред мускулестите си гърди.
– Разбира се. Не се и съмнявам, че като мое протеже ще ме защитиш, ако кралят те хване.
Ето защо я беше извикал значи.
– Така и не попитах – продължи Аробин. – Селена ли тръгва на тази мисия?
Съвсем подходящ момент да плъзне отегчен поглед из кабинета като едно истинско арогантно протеже. Върху бюрото нямаше нищо, нито пък по библиотеките наоколо – поне не и кутия, която можеше да съдържа Амулета на Оринт. Позволи си да огледа цялото помещение, преди да обърне безочлив поглед към него.
– Не възнамерявам да оставя визитка.
– А какво обяснение ще дадеш на братовчед си, когато се срещнете? Същото като на почтения капитан?
Дори не искаше да знае откъде е научил за онова бедствие. Не беше казала на Лизандра, все пак куртизанката още нямаше представа коя е всъщност. Щеше да мисли за това по-късно.
– Ще му кажа истината.
– Е, да се надяваме, че това ще му е достатъчно.
Елин потисна с огромно усилие първосигналната си реакция.
– Уморена съм и не ми е до словесен спаринг точно днес. Просто ми кажи какво искаш, за да се прибера у дома и да вляза във ваната. – Не си измисляше.
Мускулите я боляха от снощното преследване на валгски пехотинци из Рифтхолд.
– Знаеш, че Крепостта е на твое разположение. – Погледът му отскочи към десния ù крак, преметнат през страничната облегалка на креслото, сякаш се беше досетил, че ù създава неприятности. Сякаш знаеше, че битката в „Подземието“ е събудила старата травма от двубоя с Каин. – Лечителката ми може да разтрие крака ти. Не искам да те боли или да куцаш утре.