Опитът ù помогна да задържи изражението си равнодушно.
– Май наистина обичаш да слушаш собствения си глас, а?
Сладострастен смях.
– Добре, край на словесния спаринг.
Елин го изчака да продължи, без да променя стойката си в креслото.
Аробин прокара очи по черния ù костюм и когато погледите им се срещнаха, пред нея стоеше студенокръвен, жесток убиец.
– От надеждни източници научих, че следиш войници от кралската гвардия, но без да ги закачаш. Да не би да си забравила малката ни сделка?
Тя се поусмихна.
– Разбира се, че не.
– Тогава защо обещаният демон още не е в тъмницата ми?
– Защото нямам намерение да ти залавям, докато не освободим Едион.
Аробин примигна насреща ù.
– Онези неща могат да доведат краля право при теб. При нас. Няма да застраша живота на Едион, само и само да задоволя необяснимото ти любопитство. Пък и как да съм сигурна, че няма да забравиш обещанието си да ми помогнеш, като се заиграеш с новата си играчка?
Аробин се отблъсна от ръба на бюрото, доближи я и се приведе на един дъх разстояние от нея.
– Аз държа на думата си, Селена.
Пак това име.
Той отстъпи назад и килна глава.
– Ти обаче... Доколкото си спомням, обеща да убиеш Лизандра още преди години. Останах изненадан, когато се прибра невредима.
– Направил си всичко по силите си да създадеш вражда помежду ни. Е, този път реших да избера обратната посока. Оказва се, че далеч не е толкова разглезена и себична, колкото ти ми внушаваше. – Думи на своеволно протеже и кисела устатница. – Макар че, ако държиш да я убия, с радост ще пренасоча усилията си от Валгите към нея.
Кротък смях.
– Няма нужда. Служи ми добре. Но все пак е заменима, в случай че решиш да удържиш на обещанието си.
– Това ли беше изпитанието? Да видиш дали ще изпълня обещанието си?
Под ръкавиците ù дългият белег, който сама беше направила на едната си длан, запари като прясна дамга.
– Изпратих ти я като подарък.
– По-добре се придържай към бижута и дрехи. – Тя стана и сведе поглед към костюма си. – Или полезни неща.
Очите му последваха нейните, но с по-бавен, проучващ ход.
– Изпълваш го по-добре, отколкото на седемнадесет.
Повече не ù се слушаше. Изцъка с език и се обърна да си ходи, но той я сграбчи за ръката – точно на мястото, където изскачаха скритите остриета. И го знаеше. Предизвикваше я.
– След като измъкнем братовчед ти утре, двамата ще трябва да се покриете за известно време – отбеляза Аробин. – Ако решиш да не изпълниш своята част от сделката... много бързо ще разбереш, Селена, колко смъртоносен може да е градът ни за бегълците... дори да са огнедишащи кралски кучки.
– Значи да не очаквам повече обяснения в любов и предложения да вървиш по живи въглени заради мен?
Чувствен смях.
– Винаги си била любимата ми танцова партньорка. – Доближи я толкова, че ако Елин помръднеше главата си дори със сантиметър, устните им щяха да се докоснат. – Ако искате да ви шепна любовно, Ваше Величество, ще го направя. Но пак ще изисквам обещаното.
Тя не посмя да се отдръпне. В сребристите му очи винаги играеше странно сияние – като студената светлина преди зазоряване. Открай време не беше способна да се откъсне от него.
Той килна глава настрани и слънцето затанцува по кестенявата му коса.
– Какво ще правим с принца обаче?
– Кой принц? – попита внимателно Елин.
Аробин ù се усмихна многозначително и отстъпи крачка назад.
– Да, май в момента са трима. Братовчед ти и двамата, споделящи тялото на Дориан Хавилиард. Знае ли храбрият капитан, че един от онези демони поглъща бавно приятеля му?
– Да.
– А знае ли, че може да вземеш правилното решение и да умъртвиш кралския син, преди да се е превърнал в заплаха?
Тя не свали очи от неговите.
– Ти ми кажи. Все пак наскоро се виждахте.
Кикотът му запрати ледени късове по костите ù.
– Значи капитанът няма особено желание да споделя с теб. Но май не среща подобни затруднения с бившата си любовница, онази Фалик. Знаеш ли, че баща ù прави най-добрите крушови тарталети в цялата столица? От двореца са му поръчали доста такива за тържеството по случай рождения ден на принца.
Иронично, нали?
Сега беше неин ред да мига в недоумение. Знаеше, че Каол е имал поне една друга любовница освен Литаен, но... точно Несрин ли? И колко хитро си беше премълчал за нея, особено след като ù се нахвърли с онези глупости за Роуан.