Елфическият ти принц, беше го нарекъл ядно. Съмняваше се Каол да е правил каквото и да било с младата жена, откакто тя бе заминала за Вендлин, но... Но изпитваше точно онова, към което Аробин искаше да я подтикне.
– Ще престанеш ли да се бъркаш в отношенията ни, Аробин?
– Не ти ли е интересно защо капитанът ме навести снощи?
Копелета – и двамата! Беше предупредила Каол да не се забърква с Аробин.
Трябваше ли да разкрие, че не е знаела за срещата им, или пък да прикрие тази слабост? Каол не би застрашил безопасността ù и плановете ù за следващия ден, каквато и информация да таеше. Тя се подсмихна на Аробин.
– Не. Все пак аз го изпратих тук. – И закрачи гордо към двойната врата. – Явно си доста отегчен, щом ме викаш тук само за да ме дразниш.
– Успех утре – подхвърли с усмивка Аробин. – Всичко върви по план, в случай че се притесняваш.
– Разбира се. Не очаквам друго от теб. – Тя отвори една от вратите и махна лениво. – Доскоро, учителю.
На път към къщи Елин отново посети Кралската банка, а като се прибра в жилището си, Лизандра вече я чакаше там, както се бяха уговорили.
И което бе още по-хубаво – носеше храна. Много храна.
Елин се тропна пред кухненската маса, където се беше настанила и Лизандра.
Куртизанката гледаше през широкия прозорец над мивката.
– Вероятно знаеш, че те преследва нечий копой. На съседния покрив е.
– Безобиден е. – И безполезен. Каол беше изпратил свои хора при Крепостта, портата на двореца и нейния апартамент. И всичко това, за да следи действията на Аробин. Елин килна глава. – Зорко око имаш.
– Господарят ти ме научи на това-онова през годините. За да се защитавам, разбира се. – За да защити инвестицията си. – Предполагам, че си прочела писмото?
– До последната дума.
Всъщност прочете писмото на Уесли няколко пъти, за да наизусти датите, имената и събитията – толкова огън видя пред очите си, че се радваше, задето магията ù не действаше в момента. Новата информация почти не променяше плановете ù, но определено беше от полза. Вече знаеше, че не се е заблуждавала, че имената в списъка ù бяха правилните.
– Съжалявам, че не можах да го задържа – добави Елин. – Беше най-безопасно да го изгоря.
Лизандра просто кимна, чоплейки един конец по бюстието на ръждивокафявата си рокля. Червените ù ръкави бяха широки и свободни, със стегнати маншети от черно кадифе и златни копчета, които просветнаха на утринната светлина, като се пресегна за зрънце грозде. Елегантна, но скромна премяна.
– Спомням си те с доста по-оскъдни дрехи – отбеляза Елин.
Зелените очи на куртизанката блеснаха.
– Онази Лизандра умря много отдавна.
Същото важеше и за Селена Сардотиен.
– Поканих те днес, за да... поговорим.
– За Аробин?
– За теб.
Красиво оформените ù вежди се сбърчиха.
– А кога ще поговорим за теб?
– Какво искаш да знаеш?
– Защо си в Рифтхолд? Като изключим утрешното спасяване на генерала.
– Не те познавам достатъчно добре, за да отговоря на този въпрос – отвърна Елин.
Лизандра просто наклони глава.
– Защо Едион?
– Защото ми е по-полезен жив, отколкото мъртъв. – Съвършена истина.
Лизандра потупа с добре поддържания си нокът по захабената маса. След секунда продължи:
– Някога ти завиждах. Имаше не само Сам, ами и Аробин... Бях такава глупачка, въобразявах си, че откликва на всяко твое желание и не ти отказва нищо, мразех те, защото дълбоко в себе си знаех, че аз съм само пешка, която разиграваше срещу теб – чрез мен те караше да се бориш за сърцето му, да бъдеш вечно нащрек, да страдаш. А това ми носеше удоволствие, тъй като смятах, че е по-добре да си нечия пешка, отколкото едно нищо. – Тя отметна кичур коса от лицето си с разтреперана ръка. – И навярно щях да продължа в този дух цял живот. Но тогава... тогава Аробин уби Сам и уреди залавянето ти, и... И ме извика в нощта, когато те отведоха в Ендовиер. След това, по пътя за дома, не спрях да плача в каретата. Нямах представа защо. Но Уесли беше с мен.
Именно тогава всичко между нас се промени. – Лизандра надникна към белезите около китките на Елин, после към грозната татуировка върху своите.
– Миналата нощ не дойде просто за да ме предупредиш за Аробин, нали? – попита Елин.
Когато Лизандра вдигна глава, очите ù бяха замръзнали.
– Не – потвърди със сдържана свирепост. – Дойдох да ти помогна да го унищожиш.