Тетивата на Несрин изскърца под напъна на пръстите ù.
– Внимателно – предупреди я той.
– Знае какво прави – увери го Елин от около метър разстояние.
Каол ù отпрати кос поглед.
– Напомни ми защо си тук?
– Исках да помогна. А може би този бунт е само за адарланци?
Каол потисна отговора на върха на езика си и върна очи към площада под тях. Утре всичко важно в живота му щеше да зависи от нея. Не му се струваше разумно да я ядосва, макар че нямаше никакво желание да оставя Дориан в нейни ръце. И все пак...
– Нека си изясним едно нещо за утре – подхвана със стегнат глас, без да отнема вниманието си от предстоящата екзекуция. – Няма да докосваш Дориан.
– Аз ли? В никакъв случай – измърка невинно Елин.
– Това не е шега. Да не си го пипнала.
Без да участва в разговора им, Несрин насочи лъка си наляво.
– Не мога да се прицеля в никого от тях.
Около платформата за екзекуции вече стояха трима мъже, заобиколени от десетина стражи. Дъските на дървената платформа бяха напоени с кръв от седмиците употреба. Зрителите наблюдаваха големия часовник над трибуната в очакване желязната стрелка да удари шест. Дори от долния край на часовника висяха златни и алени панделки. Оставаха седем минути.
Каол се насили да погледне към Елин.
– Смяташ ли, че е възможно да го спасиш?
– Може би. Ще опитам. – Никаква реакция в очите ù, в стойката ù.
– Може би. Може би – повтори той. – Важен ли е изобщо Дориан, или е просто пешка в игрите на Терасен?
– Изобщо не подхващай тази тема. – За момент Каол реши, че е сложила точка, докато тя не изплю: – Убийството му, капитане, ще е проява на милост. Същински подарък.
– Не мога да се прицеля – повтори Несрин, този път малко по-остро.
– Ако и с пръст го докоснеш – поде отново Каол, – ще направя така, че онези копелета долу да спипат Едион.
Несрин се обърна мълчаливо към тях и отпусна тетивата на лъка си.
Само тази карта имаше Каол, макар че употребата ù го правеше не по-малко копеле от тях.
Гневът в очите на Елин беше апокалиптичен.
– Въвлечеш ли семейството ми във всичко това, Каол – пророни тя с убийствено тих глас, – не ме е грижа какъв си ми, нито колко си ми помагал. Предадеш ли ги, нараниш ли ги, знай, че колкото и време да отнеме, колкото и надалеч да се скриеш, ще изпепеля и теб, и проклетото ти кралство. Тогава ще разбереш що за чудовище мога да бъда.
Май наистина беше прекалил.
– Ние не сме врагове – обади се Несрин. Очите ù прескачаха между двамата, макар че лицето ù остана спокойно. – Имаме си предостатъчно грижи за утре. А и сега ни чака сериозна работа. – Посочи със стрела към площада. – Пет минути до шест часа. Да слезем ли долу?
– Твърде е оживено – предупреди Елин. – Не рискувайте да се разкриете. Идва и друг отряд. На около петстотин метра оттук е.
Естествено, че бе запозната с обстановката.
– Отново питам – рече Каол, – защо си тук?
Беше се промъкнала зад гърбовете им. С обезпокоителна лекота.
Елин загледа Несрин с неочаквана съсредоточеност.
– Доколко точна е стрелбата ти, Фалик?
– Никога не пропускам целта си – отвърна Несрин.
Зъбите на Елин проблеснаха в усмивка.
– Такива жени харесвам.
После се ухили многозначително и на него.
И той веднага разбра – разбра, че е наясно с някогашната им връзка. А това май не я смущаваше особено. Каол не знаеше дали да се радва, или не.
– Мисля да освободя хората на Аробин от утрешната мисия – пророни Елин, вперила тюркоазените си очи в лицето на Несрин, в ръцете ù, в лъка ù. – Искам Фалик на стената.
– Не – отсече Каол.
– Да не би да си ù собственик? – Той не благоволи да ù отговори. – Така си и мислех. – Рече монотонно Елин.
Но Несрин нямаше да е на пост до стената, нито пък той самият. Рисковано беше да показват лицата си край двореца, а Елин и долният ù господар очевидно бяха решили да го изпратят в бедняшкия квартал, за да следи положението от онзи ъгъл.
– Несрин вече е получила заповедите си.
На площада под тях хората започнаха да ругаят тримата мъже, обърнали бледи, изпити лица към часовника. Някои от зрителите дори ги замеряха с гнила храна.