Елин му се ухили в отговор, после врътна китки, за да извади скритите в костюма си остриета.
– Здравей, хубавецо.
В следващия миг им се нахвърли и се развихри бясно с ножовете.
Петима от стражите бяха мъртви, преди останалите да са успели да помръднат дори.
Кръвта им не беше червена, а черна и се стичаше по оръжията ù гъста и лъскава като нефт. Зловонието – комбинация от развалено мляко и оцет – я връхлетя със същата сила като мечовете им.
В един момент смрадта така се усили, че успя да надвие миризмата на пушек от стъкларските цехове край тях. Блъсна я още по-силно, като се наведе да избегне удара на един от демоните и замахна ниско с ножа си. Стомахът на мъжа се отвори като загнояла рана, разпръсквайки черна кръв и... боговете знаят какво друго по улицата.
Отвратително.
Почти толкова ужасно, колкото изпаренията откъм канализационната решетка в отсрещния край на улицата – вече отворена. Вече бълваща познатата си тъмнина.
Останалите стражи стесниха кръга около нея. Гневът ù звучеше като песен във вените ù, докато ги изтребваше един по един.
Когато по разбития калдъръм остана само кръв и дъждовна вода и Елин се изправи сред поле от посечени мъже, ножовете ù отново засвистяха.
Главите се затъркаляха една подир друга.
Накрая Елин се облегна на стената и зачака. Започна да брои секундите.
Никой от обезглавените не се надигна.
Затова затвори с ритник канализационната решетка и свърна по съседната улица, изчезвайки сред дъждовната нощ.
Зората донесе ясен, топъл ден. Елин будува цяла нощ, зачетена в книгите, спасени от Каол, включително старата ù приятелка „Живите мъртви“.
Рецитирайки наученото в тихия апартамент, тя облече дрехите, изпратени от Аробин, като старателно се увери, че няма скрити изненади и всичко е на мястото си. Насочи вниманието си към всяка своя стъпка, всяка точка от плана им, за да не мисли твърде задълбочено върху предстоящото тържество.
После тръгна да спасява братовчед си.
15.
Едион Ашривер очакваше смъртта с готовност.
През последните два дни успя да се възстанови противно на волята си. Треската се разсея още предишната вечер след залез слънце. Имаше сили дори да върви, макар и бавно, затова го заведоха в подземната баня, където го вързаха с вериги, за да го измият добре, и даже поеха риска да го обръснат, независимо от опитите му да пререже гърлото си на бръснача.
Явно искаха да изглежда представително за церемонията по обезглавяването му с неговото собствено оръжие, Мечът на Оринт.
След като промиха раните му, го облякоха в панталони и широка бяла риза, вързаха косата му и го повлякоха нагоре по стълбището. От двете му страни имаше по трима стражи в черни униформи и по четирима отпред и отзад. По едно от копелетата стърчеше на пост и до всяка от вратите.
Едион беше твърде уморен от къпането и обличането, за да провокира някого от тях и да го наръга с меча си, затова им позволи да го преведат през внушителната двойна врата на балната зала. Червени и златни знамена висяха от тавана, пролетни цветя красяха всяка маса, а над подиума, от който кралското семейство щеше да наблюдава тържеството преди екзекуцията му, беше издигната арка от парникови рози. Отворените прозорци и врати отвъд платформата, върху която щяха да го обезглавят, водеха към една от градините, където се виждаха стражи, наредени през половин метър. Кралят определено не си беше направил труда да бъде дискретен в подготовката за Елин.
Колко цивилизовано от тяхна страна, мислеше си Едион, докато го бутаха нагоре по дървените стъпала на платформата, за да му подсигурят столче. Поне нямаше да лежи на пода като куче, докато всички се преструваха, че не са дошли само и само да видят как главата му се търкулва. А столчето, осъзна той със злорадо доволство, беше нелошо оръжие в подходящия момент.
Затова им позволи да му сложат оковите, закачени за дървения под. Да изложат на метър зад гърба му Меча на Оринт с лъсналата му на утринната светлина надрана костена дръжка.
Само трябваше да подбере правилния момент, за да посрещне смъртта посвоему.
16.
Демонът го принуди да седне на подиума, на трон до коронованата жена, която дори не забелязваше, че нещото, използващо устата му, не беше човекът, роден от плътта ù. От другата му страна се бе настанил повелителят на демона в него. А балната зала пред него гъмжеше от подсмихващи се благородници, които не виждаха, че още е тук, че крещи от вътрешността на собственото си тяло.