Днес демонът проникна малко по-навътре през бариерата и сега гледаше през неговите очи с древна, бляскава злоба. Изпитваше стръвен глад по света пред него.
Навярно светът заслужаваше да бъде погълнат от такова изчадие.
Може би именно тази изменническа мисъл бе отворила нова дупка в преградата помежду им. Може би нещото печелеше играта. Или вече я бе спечелило.
При всички случаи той седеше на престола, ронеше чужди думи и споделяше очите си със същество от друго измерение, наблюдаващо слънчевия му свят с ненаситен, всевечен глад.
От костюма кожата я сърбеше. Боята по цялото ù тяло не помагаше.
Повечето важни гости бяха пристигнали в двореца дни преди тържеството, но онези, които живееха в града или подножието на планината, се нижеха в лъскава нишка през масивната двойна врата. Стражите от двете ù страни проверяваха покани, задаваха въпроси, оглеждаха с преценяващи, отегчени лица.
Музикантите, търговците и прислугата използваха един от страничните входове. Именно там Елин намери мадам Флорин и трупата ù танцьорки, облечени в костюми от черен тюл, коприна и дантела. Приличаха на струя течна нощ под утринното слънце.
Елин се нареди сред тях с изопнати рамене, стегнат гръб и отпуснати до тялото ръце. С боядисаната си в червеникавокестеняв цвят коса и лице, покрито с тежкия грим на танцьорките, се сливаше с тях толкова добре, че никой не я поглеждаше.
Затова се съсредоточи изцяло върху ролята си на притеснена начинаеща, както и върху това да изглежда по-загрижена за мнението на останалите танцьорки, отколкото за шестимата стражи, разположени до малката дървена врата от едната страна на каменната стена. Коридорът отвъд нея беше тесен – подходящ за кинжали, но не и за мечове, и смъртоносен за трупата, ако случайно униформените решаха да ù създават неприятности.
Ако Аробин наистина я бе предал.
Затова Елин следеше дискретно и със сведена глава първото изпитание на гласуваното му доверие.
Флорин вървеше до редицата си танцьорки като адмирал на борда на военен кораб.
На почтена възраст, но все още завидно красива, Флорин се движеше с грация, каквато Елин така и не успя да постигне, независимо от множеството уроци, които бе получила от нея през годините. Жената се славеше като най-изкусната танцьорка в цялата империя – а след оттеглянето си от танцовия подиум оставаше най-ценната ù учителка. Върховен наставник, така я наричаше Елин по време на обучението си по модерни танци, елегантна походка и изящна стойка.
Вперила лешникови очи в стражите пред тях, Флорин спря до Елин с неодобрително сбърчени устни.
– Имаш още много работа по стойката си – коментира тя.
Елин посрещна косия ù поглед.
– За мен е чест да съм дубльорка в колектива ви, мадам. Дано Гилиан оздравее по-скоро.
Стражите пропуснаха трупа жонгльори и те прекрачиха прага.
– Изглеждаш ми доста свежа – пророни Флорин.
Елин сведе демонстративно глава, сви рамене и бузите ù пламнаха по команда – новата дубльорка, засрамена от комплимента на учителката си.
– Като се има предвид къде бях преди десет месеца?
Флорин изсумтя и очите ù намериха тънките белези около китките на Елин, които дори изрисуваните по тях спирали не можеха да прикрият. Бяха ушили костюма ù с по-висок гръб от тези на останалите танцьорки, но въпреки него и въпреки боята по тялото ù горният край на замаскираните ù с татуировката белези се виждаше.
– Дано не мислиш, че имах нещо общо със събитията, довели до...
– Ако имахте, вече нямаше да сте сред живите. – Думите на Елин бяха не по-силни от хрущенето на чакъла под копринените ù обувки.
И не блъфираше. Когато съставяше плановете си на онзи кораб, написа и името на Флорин сред останалите, но след внимателен размисъл реши да го зачеркне.
– Изпълнили сте поетите ангажименти, надявам се?
Леката корекция на костюма ù, с помощта на която Елин щеше да внесе тайно оръжията си и всичко останало – платена от Аробин, разбира се, – беше само малка част от сделката. Големите изненади тепърва предстояха.
– Късно е за този въпрос, не смяташ ли? – измърка мадам Флорин сред блясък от тъмни бижута. – Явно ми вярваш достатъчно, за да се появиш.
– Вярвам, че обичате парите повече от краля. – Аробин я беше подкупил със солидна сума. Без да откъсва очи от стражите, тя продължи: – А тъй като Кралският театър бе затворен от Негово Височайше Величество, вярвам, и двете сме на мнение, че съдбата на музикантите беше престъпление, съизмеримо с клането на роби в Ендовиер и Калакула.