Елин се увери, че е избрала правилния подход, като видя агонията в очите на Флорин.
– Пайтър ми беше приятел – прошепна Флорин и бронзовите ù бузи пребледняха. – Не познавах по-вещ диригент, по-изкусно ухо. Той ми помогна да се издигна. Да постигна всичко това. – Тя махна с ръка към танцьорките, двореца, бляскавия престиж. – Много ми липсва.
Без нито капка студена пресметливост Елин сложи ръка на сърцето си.
– Ще ми липсва да слушам „Мрачната сюита“ под неговото диригентство всяка есен. Ще прекарам целия си живот със знанието, че навярно никога няма да чуя по-изтънчена музика, няма да изпитам и капка от онова, което чувствах в ложата по време на негови изпълнения.
Мадам Флорин обви тялото си с ръце. Независимо от стражите пред тях, от тежката мисия, наближаваща с всяка изминала секунда, на Елин ù отне известно време да проговори отново.
Но не това я бе накарало да се съгласи с плана на Аробин – да повярва на Флорин.
Преди две години, най-сетне свободна от оковите на асасинския главатар, макар и почти разорена от изплащането на дълговете си към него, Елин не се отказа от уроците при Флорин. И то не само за да е в крак със съвременните танци, което щеше да ù е полезно за работата, но и за да се поддържа във форма. Флорин не искаше и да чуе за пари.
Освен това след всеки урок Флорин ù позволяваше да сяда пред фортепианото до прозореца и да свири, докато пръстите не я заболяха. В Асасинската крепост ù бе забранено да докосва любимия си музикален инструмент. Флорин нито веднъж не изтъкна великодушието си, не я накара да се почувства неудобно. Но наистина ù бе подала ръка в тежък момент.
– Запомнили сте плана за вас и танцьорките ви, нали? – попита Елин шепнешком.
– Уведомила съм ги за кораба, нает от Аробин, в случай че някоя реши да напусне града. На борда му има място за всичките. Ако имат неблагоразумието да останат в Рифтхолд, значи заслужават съдбата си.
Предварителните срещи с Флорин щяха да са рисковани, затова Елин я виждаше чак сега. Учителката не бе посмяла дори да събере багажа си от страх да не я разкрият. Щеше да вземе със себе си само най-необходимото – пари и бижута – и да хукне към пристанището веднага щом хаосът избухнеше. Имаше голяма опасност изобщо да не напусне двореца, същото важеше и за момичетата ù, независимо от плановете за бягство, подсигурени от Каол и Бруло, както и обещаното съдействие от страна на по-милосърдните стражи.
– Благодаря ви – промълви неочаквано Елин.
Флорин кривна уста.
– Е, това определено не си научила от някогашния си господар.
Когато танцьорките в началото на опашката достигнаха стражите, Флорин въздъхна тежко и тръгна към мъжа в черна униформа с горда стъпка, поставила ръце на стройните си хълбоци, излъчваща величие и финес с всяка своя крачка.
Той огледа момичетата едно по едно, старателно сравнявайки имената им с тези в дългия си, подробен списък.
Благодарение на това, че снощи Рес бе проникнал в казармите, за да добави фалшиво име в списъка, Елин щеше да присъства в него.
Танцьорките пристъпваха бавно към вратата, а Елин се придържаше към края на опашката и попиваше всяка подробност от случващото се.
Богове, замъкът ù се струваше все същият, но и толкова променен. А може би промяната идваше от нея.
Момичетата преминаваха едно по едно между безизразните стражи и се спускаха по тесния коридор с кискане и оживен шепот.
Елин се надигна на пръсти да огледа стражите при входа – просто начинаеща танцьорка, сбърчила лице от нетърпеливо любопитство.
И тогава ги видя.
По каменния праг с тъмна боя бяха изписани Знаците на Уирда – с красив почерк, сякаш бяха там просто за украса, но...
Сигурно ги имаше на всяка врата, на всеки вход.
И наистина – дори по прозорците на втория етаж се виждаха малки, тъмни символи, несъмнено предвидени специално за Елин Галантиус, за да уведомят краля за присъствието ù или да я впримчат на място, колкото да бъде заловена.
Една от танцьорките сръчка Елин с лакът в корема, за да я изгони от рамото си.
Елин я изгледа втрещено... и чак тогава изохка от болка.
Танцьорката ù прати злобен поглед през рамо и безгласно „Мълчи!“.
Елин избухна в рев.
Шумен рев с хълцане и хлипане. Всички танцьорки замръзнаха на местата си, а онази пред нея направи крачка назад и се заозърта в двете посоки.
– З-заболя – измърмори Елин, стиснала корема си.
– Не съм ти направила нищо – изсъска жената.