Гостите посрещнаха с овации и одобрителни възгласи кулминацията на изпълнението. Всеки беше дошъл с най-пищната си премяна – такова лекомислено разточителство! Бяха платили за бижутата и коприните си с кръвта на империята. С кръвта на народа.
Една от танцьорките не участваше в представлението, а сновеше сред тълпата – някоя дубльорка, явно тръгнала да си търси място с по-добър изглед към танцовата площадка. И едва ли щеше да му направи особено впечатление, ако не беше значително по-висока от останалите – по-едра, с по-отчетливи извивки, с по-широки рамене. Движеше се по-тежко, сякаш бе вкоренена в земята. Светлината попадна върху нея и разкри завъртулките и спиралите по кожата ù. Същите като тези по ръцете и гърдите на другите танцьорки – само дето по гърба ù боята беше малко по-тъмна, по-различна.
Момичетата от танцовите трупи нямаха татуировки.
Преди да е видял повече между две глътки въздух, когато групичка дами с огромни бални рокли я скри от погледа му, тя изчезна зад една завеса, минавайки покрай стражите с глуповата усмивка, сякаш се беше загубила.
Щом се появи отново минута по-късно, Едион я позна единствено по телосложението и височината. Грима го нямаше, а и бухналата ù тюлена пола беше изчезнала...
Не – не бе изчезнала, осъзна той, докато момичето минаваше напълно незабелязано между стражите. Беше я превърнала в копринена пелерина, чиято качулка покриваше червеникавокестенявата ù коса, и се движеше някак...движеше се като мъж, решил да привлече вниманието на околните дами. Вървеше към него. Към платформата.
Танцьорките продължаваха да разпиляват черния си прах, докато се въртяха шеметно по мраморния под.
На никого от стражите не му правеше впечатление, че танцьорката, превърнала се в благородник, се примъква към него. Един от придворните я забеляза и извика, но не за да вдигне тревога. Извика мъжко име. Танцьорката под прикритие се обърна, вдигна ръка за поздрав и се усмихна важно-важно на мъжа.
Не беше просто под прикритие. Беше се превърнала в друг човек. Придвижваше се все по-близо и по-близо с наперена походка, докато оркестровата музика се извисяваше в грохотен, енергичен финал, а танцьорките поставиха стъклените рози над главите си в знак на почит към краля – и Смъртта.
Преобразената танцьорка спря пред кръга от стражи, обградил платформата на Едион, и започна да се потупва с длани, сякаш търсеше кърпичката си, бълвайки ругатня след ругатня.
Стражите не откриха повод за тревога в действията ù и отново се обърнаха към танцьорките.
Тя обаче погледна Едион изпод вежди. Независимо от маскировката, в тюркоазено-златистите ù очи гореше свиреп, яростен триумф.
Зад тях, от другата страна на залата, танцьорките разбиха розите си в пода и Едион се усмихна широко на кралицата си, дошла да прати целия свят в ада.
18.
Не само стъклените цветя бяха снабдени с реактивната пудра, която Елин тихомълком закупи от Пазара на сенките. Лъскавият прах, разпиляван от танцьорките, също беше примесен с нея. И Елин се увери, че си е струвала всяка сребърна монета, когато цялата зала се изпълни с дим.
Сивата завеса беше толкова плътна, че тя едва виждаше на половин метър пред себе си, а и цветът ù почти се сливаше с този на сивата пелерина, изпълнявала ролята на пола допреди малко. Точно както Аробин бе предвидил.
Писъците сложиха край на музиката. Елин вече се придвижваше към близката платформа, когато часовниковата кула – тяхното спасение или погром – удари пладне.
Около врата на Едион нямаше черен нашийник и коленете ù едва не се подкосиха от облекчение. Още преди първият удар на часовника да е отшумял, вече беше извадила кинжалите, скрити зад сребрист плат и мъниста в бюстието на костюма ù. Моментално преряза гърлото на най-близкия страж.
После се завъртя и го блъсна в мъжа до него, забивайки другото си острие в корема на трети.
Гласът на Флорин се извиси над тълпата, викаше на танцьорките си да напуснат залата.
Прозвуча и вторият удар на часовниковата кула, а Елин извади кинжала си от корема на стенещия страж, за да посрещне онзи, който препускаше към нея през дима.
Партньорите ù трябваше да се доберат до Едион, но тълпата щеше да ги забави, а тя вече беше достатъчно близо до него.
Стражът – едно от онези страшилища в черни униформи – опита да я наръга право в гърдите с меча си. Елин парира удара му с единия си кинжал и успя да го забие в незащитения му торс. Топла, воняща кръв плисна по ръката ù. Другото ù острие прободе окото му.