Още преди съществото да се е строполило на земята, тя пробяга последните няколко метра до дървената платформа, качи се отгоре ù и продължи напред, снишавайки се до други двама стражи, които се мъчеха да разсеят димната завеса с ръце. С два замаха успя да изкорми и двамата, изтръгвайки ужасени писъци от гърлата им.
Когато прозвуча и четвъртият удар на часовника, Едион вече стоеше прав сред трима стражи, пронизани с парчета от стола.
Отблизо ù се стори огромен – същински великан. Един униформен се устреми към тях през дима и Елин изкрещя „Залегни!“, преди да хвърли кинжала си към приближаващото лице на мъжа. Едион се отдръпна в последния момент и кръвта на стража оплиска рамото на туниката му.
Тя прибра единствения си останал кинжал в ножницата и се спусна към веригите около глезените му.
В този миг Окото се възпламени и внезапен тласък разтърси тялото ù, а ослепителната синя светлина мигновено отне зрението ù. Но нямаше време за губене. Магията, с която кралят бе защитил веригите на Едион, гореше като син пламък, ала Елин бързо разряза китката си с кинжала и използва кръвта, за да изпише запаметените символи: Отключи се.
Веригите издрънчаха на дървения под.
Седми удар на часовника.
Писъците преминаха в нещо по-шумно, по-необуздано и гласът на краля прокънтя над ужасената тълпа.
Един страж се спусна към тях с изваден меч. Поредната полза от дима – беше твърде рисковано да употребяват лъкове. И все пак щеше да е благодарна на Аробин само ако успееше да се измъкне жива оттук.
Извади ножа, скрит в подплатата на сивата ù пелерина. Стражът се свлече на земята, стиснал разпореното си от ухо до ухо гърло. Елин веднага се завъртя към Едион, свали дългата верижка на Окото от врата си и я нахлузи през неговата глава. Отвори уста да каже нещо, но той я предвари:
– Мечът.
Чак тогава Елин забеляза оръжието, изложено на показ зад разглобения стол.
Мечът на Оринт.
Мечът на баща ù.
Досега бе твърде съсредоточена върху Едион, стражите и танцьорките, за да осъзнае какво стои пред нея.
– Стой до мен! – нареди му в отговор, грабна меча от стойката и го пъхна в ръцете му.
Нямаше време да се замисля за тежестта му или как изобщо се е озовал там. Просто сграбчи Едион за едната китка и хукна по платформата към прозорците, където уплашените гости крещяха от ужас, а стражите се мъчеха да ги подредят в редица.
Часовниковата кула издрънча за девети път. Щеше да разкопчае ръцете на братовчед си в градината, не биваше да остават нито секунда повече в задушаващия дим.
Едион залиташе, но се придържаше близо до нея. Елин скочи от платформата право в гъстата мъгла, където Бруло я беше предупредил, че ще намери двама стражи. Единият загина с кинжал в гръбнака, а другият посрещна стоманата с врата си. Тя стисна здраво дръжките на ножовете, хлъзгави от кръвта, която покриваше и всеки сантиметър от тялото ù.
Едион скочи до нея, хванал меча с две ръце, и коленете му поддадоха. Беше ранен, макар и не видимо. Уверила се беше в това, докато си проправяше път през тълпата, променяйки облика си по съвет на Лизандра. Бледината по лицето му и затормозеното му дишане не се дължаха на страх. Бяха го ранили.
А тази мисъл увеличи многократно желанието ù да ги изтреби.
Тълпата се изнизваше бавно през вратите към вътрешния двор, какъвто беше и планът. Само изкрещя „Огън! Огън!“ и писъците придобиха неистов характер.
Гостите започнаха да трошат прозорци и стъклени врати, стъпквайки всеки, паднал на земята. Някои търчаха с кофи и плискаха вода, за да угасят несъществуващите пламъци, но успяваха единствено да отмият Знаците на Уирда по праговете.
Пушекът се изливаше на талази в градината. Елин накара Едион да наведе глава и го забута през блъсканицата от паникьосани придворни и слуги. Когато най-сетне излязоха от шумната месомелачка, слънцето я заслепи.
Едион вдиша рязко през зъби. Дългите седмици в тъмницата навярно бяха съсипали очите му.
– Просто се дръж за мен – рече Елин и сложи голямата му ръка върху рамото си. Той я стисна силно и двамата си запробиваха път през побеснялата тълпа, докато накрая не излязоха на чистия въздух в двора.
Часовниковата кула отброи дванадесетия си, последен удар, а Елин и Едион се озоваха пред редица от шестима стражи, заприщили пътя към живия плет.
Елин се изтръгна от хватката на братовчед си и той изруга, видял, макар и със затруднение, какво стои между тях и изхода.