Секунди – можеше да му даде само няколко секунди. Кръвта ù се стичаше по чакъла и тя ù позволи да образува малка локвичка, след което, без да сваля очи от принца, я използва, за да нарисува символ с крака си.
Демонът се изкикоти отново.
– Не позна.
Елин впери очи в неговите, в устните, които някога бе целувала, в приятеля, когото бе обичала така силно, и каза умолително:
– Само един знак, Дориан.
Но в това лице не беше останало нищо от приятеля ù, нито капка колебание, когато демонът се втурна срещу нея.
Втурна се, но замръзна на място върху Знака на Уирда, нарисуван от Елин в чакъла – бърз, недодялан символ, който щеше да го задържи не повече от няколко секунди, но и толкова ù стигаше. Той падна на колене, съпротивлявайки се бурно на магията. Едион изруга тихо.
Елин вдигна Меча на Оринт над главата на Дориан. Един удар. Само с един удар щеше да разсече плът от плът, да прекрати мъките му.
Демонът ревеше с глас, различен от този на Дориан, на език, дошъл от друг свят. Символът върху земята заблестя ярко, но все още го държеше на място.
Дориан вдигна красивото си лице, пропито с омраза, злоба и ярост.
Трябваше да го направи за Терасен, за бъдещето им. Трябваше да сложи край на тази заплаха още тук и сега. И на живота му, точно навръх рождения му ден... а беше само на двадесет. Но сега нямаше време за страдание и скръб.
Беше се заклела, че няма да изпише друго име върху плътта си. Но в името на кралството... Решението беше взето. Мечът полетя надолу и... Нещо блъсна стоманеното острие, нарушавайки равновесието ù. Едион изкрещя.
Стрелата отхвръкна към градината и се приземи със стържене в чакъла. Несрин вървеше към тях, насочила втората си стрела към Едион.
– Посечеш ли принца, ще убия генерала.
От гърлото на Дориан се разнесе сладострастен смях.
– Хич не ставаш за съгледвач – озъби ù се Елин. – Дори не опита да се скриеш, докато ме наблюдаваше в двореца.
– Аробин Хамел казал на капитана, че днес ще опиташ да убиеш принца – обясни Несрин. – Свали меча.
Елин пренебрегна командата ù. Бащата на Несрин прави най-хубавите крушови тарталети в столицата. Явно Аробин бе опитал да я предупреди, но покрай всичко останало тя не беше обърнала внимание на скритото му послание.
Колко глупаво от нейна страна. Безкрайно глупаво.
Оставаха ù само секунди, преди защитните заклинания да отшумят напълно.
– Излъга ни – продължи Несрин. Стрелата ù все още бе насочена към Едион, който я наблюдаваше внимателно, стиснал ръце в юмруци, сякаш си представяше, че бяха увити около гърлото ù.
– Двамата с Каол сте глупаци – отвърна Елин, макар че една част от нея си отдъхна облекчено и искаше да си признае, че и тя самата беше глупачка заради онова, което се канеше да направи. Тя свали меча.
– Ще съжаляваш горчиво, момиче – изсъска нещото в Дориан.
– Знам – прошепна Елин.
Вече не я интересуваше какво ще се случи с Несрин. Просто върна меча в ножницата му, сграбчи Едион и двамата хукнаха към стената.
Дъхът на Едион беше като парчета стъкло в дробовете му, но окървавената жена – Елин – го теглеше след себе си и го хокаше, задето се движи толкова бавно. Градината беше огромна, а откъм живия плет зад тях се чуваха приближаващи крясъци.
Озоваха се пред каменна стена, вече белязана с кървавите Знаци на Уирда, и нечии силни ръце се протегнаха отгоре да го издърпат. Той опита да я прати първа, но Елин вече буташе гърба и краката му нагоре, към двамата мъже на стената, запъхтени от тежестта му. Раната в ребрата му се опъваше и гореше от болка. Когато двамата закачулени го свалиха на безлюдната градска улица от другата страна на стената, светът сякаш просветна и се завъртя пред очите му.
Наложи му се да опре ръка в каменния зид, за да не се подхлъзне в кръвта на повалените кралски стражи. Не разпозна никое от лицата, застинали в неми писъци.
Чу се приплъзването на тяло по камък и братовчедка му се приземи до него. Загърна кървавия си костюм със сивата пелерина и вдигна качулката ù, за да покрие окъпаното си в червено лице. В ръцете си държеше още една пелерина, взета от гърба на някой страж. Наметна я върху скованите му рамене и го покри с качулката.
– Бягай – заповяда му после.
Двамата мъже останаха върху стената и опънаха тетивите на лъковете си.
Младата жена от градината я нямаше.
Едион се препъна, а Елин изруга и се върна да преметне ръка през кръста му.
Той прокле силите си, задето го предаваха точно сега, но я прегърна през раменете за опора. После хукнаха по съмнително притихналата улица.